Жива ли съм ?

[ilusia]

[center][font=Verdana]Близко съм а съм далече.
Светло е а стъмва се вече.
Смея се а плача.
тъжа а съм щастлива.

Пея и съм нежна.
Огнена съм самодива
Студена съм
и болка има...

А пожар съм....
и красива...
А лед съм
и парлива...

А жена ли съм ?
Или човек...
А сърце ли имам
или късче лед ?

Лед ли е...
за това ли толкова ме боли ?
Лед....
Топящ се под горещите сълзи...

А няма ли съм ?
И крещя .... ?
А жива ли съм ,
мога ли да умра ?
[/font][/center]

[ekaya]

Мило дете... аз ще ти кажа само това

Тъй близка и далечна ще оставаш
В живота бягащ, но прииждащ пак към теб
И в смях и сълзи щастие ще търсиш
Защото си жена
Защото си човек

Ще пееш с нежност
Там -
Де самодивската поляна
Гората среща в хладен летен ден
Де болката гореща
ще ти припява в погледа студен

В пожарите от красота
На парещ лед в обятията пак
Ще бъдеш по богата
Защото твоето сърце не ще е късче
Лед

А няма – няма как да бъдеш
Отдавна пееш неговата песен
А тази песен на живота
За смърт е, но пък химн е лесен

от кака Еккая

[ilusia]

Аз зная днес какво е
вятъра да ме дарява
с нежни ласки...
Закъснял любовник в мрака.
Аз зная днес какво е
дъждът да мие всички грехове
Аз зная днес какво е
слънцето да благославям
в здрака на едно сърце...

Аз зная , гостенка в света
давам всичко от сърце
нищо мое не е...

Аз зная сила е усмивката сега
нежен дар на любовта
поглед изпълнен с жажда...

Аз зная , студ и мраз
аз зная... лед и огън...

Аз зная... но защо е нужно
всичко да узнавам пак така ?
И урока на живота
суровата жена
с болка пак да научавам ?
В нощите сърцето си да принуждавам
да се смее... а милото ми то
да кърви до алено...

[hekata_ehnaton]

Сърцето щом кърви,
жива си помни.
И не искай още от Живота -
многото е равно на сирота.
Парите майки са на самотата,
в късче хляб щом имаш в ръката,
знай - то е всичко, което даваш
защото тъй е - идваш и си занимаваш!
Бъди честита в летните дни
и какво си ти помни.

Щом Майка ни е Любовта,
а Баща - смъртта,
предай това, което знаеш
и помни - не спирай да мечатеш,
че мечтите са криле.
Над блатото ни носят те...

[ilusia]

hekata_ehnaton:
Сърцето щом кърви,
жива си помни.
И не искай още от Живота -
многото е равно на сирота.
Парите майки са на самотата,
в късче хляб щом имаш в ръката,
знай - то е всичко, което даваш
защото тъй е - идваш и си занимаваш!
Бъди честита в летните дни
и какво си ти помни.
Щом Майка ни е Любовта,
а Баща - смъртта,
предай това, което знаеш
и помни - не спирай да мечатеш,
че мечтите са криле.
Над блатото ни носят те...

Защо са ми пари ?
За какво са ми богатства ?
Не правят те щастливи мойте дни...
Дай ми малко ласка
и по пътя си върви...

Жива съм , аз зная !
Благослов е туй...
че мъртвите души
на живите тела...
са мъка, нищета,
болка и тъга...

Понякога тежко е да си човек
да даваш , да даряваш ,
да не взимаш.... да желаеш...

Знания , мъдрост...
трупани през векове,
събрано е всичко
в моето сърце...

Ала на кой да го даря..
КАжи ми ти ?
Понякога е по-добре
да замълча...

Злината ходи по света...
Опасна е мъдростта...
Отговорност е такава,
да си жива, осъзната
да знаеш си делата...

Благодаря ви

[sesil]

Живот ли е - да го опишеш в проза
картина, цвят и аромат на роза
любов ли е - да го опишеш в стих
вървят ли двама по път трънлив

[ekaya]

Живот е...
Не недей да го описваш
Опиташ ли се – ще го разкривиш
В безумството на опитите лишни
Със листа прашен просто –
ще го изравниш

Да, него няма как да го обхванеш,
Опиташ ли се – ще те наскърби
А само пак със себе си ще спориш
На листа прашен както и преди
Преди да се родиш отново
Живот е...
Няма да го победиш

И как се пънем тука всинца
Дружно
И смеем се и плачем в хор
Едно усилие ненужно - ще каже някой
Нима простор е
Кога просто мисълта се рее
В пределите на собствения ни
Затвор...
Ха-ха-ха
И
Заговор
Полянки
Птички
Романтизъм
Приятелства
Гротески разни
А нашето е просто непукизъм,
Прикрит в мъгляви сладки фрази

Не ме разбирайте погрешно
Не всъщност –
Точно тъй ме разберете
Да пишем тука тез неща е лесно
Но май играем само си със
Песен
А плесен сме сред нотите й
Прелест...
Прелестно е...
Прекрасно заблудени...
Деца...
Той - лошият родител
Що първом тестовете дава
А после – отговори сочи
Живот е...
Не недей да го описваш
Опиташ ли се – ще го разкривиш
В безумството на опитите лишни
Със листа прашен просто –
ще го изравниш

[ilusia]

Гротеска казваш ни сега
игра на съдба ?
Таз гротескно изкривена
днес душа
Е моята , а не бокулът
в кола...

Тези думи ,
дето тук редим
са ми утеха в здрака
Малко огънче в душата..

Всеки ден , към мен лети
някой със свойте проблеми
и тъги...

Всеки ден , някой мойта
помощ дири , безутешно
страдащо-излишно...

А тихомълкум тука аз
давам воля на болка
и сълзи , на радости
и малките искри...

[AMON RA]

Живот ли е това, да живееш ти във страх?
А може би съдба.
Живот ли е това, да живееш ти във мрак?
В мрак от сенки, и тъга.

Усмихваш се ,
но всъщност страдаш.
смееш се ,
но защо е таз сълза.
Сред хората живееш,
но живееш в самота.

Живот ли е се питам,
сърцето да кърви.
живот ли е се питам,
ДА ЖИВЕЕШ ВЪВ ЛЪЖИ

В душата си оставаш истинската ,
ТИ
Но продължаваш да се питаш
"ЖИВА СЪМ, нали, нали, нали"

Жива си,
а от живота тъй далече
Жива си,
но дали го искаш вече

Животът, низ от чувства е
Животът, вечен кръговрат
Но продължаваш да се питаш
"ЖИВА ЛИ СЪМ"
пак ,и пак, и пак

[sesil]

Безумно е да го описвам знам
направя ли го - ще стане спам
ще бъде просто бегло отражение
на величественото му великолепие
но човека - творение творческо
понякога и твърде борческо
се пъне и опитва нещо да направи
дори и без някой да го застави
когато получи вдъхновение
или просто дадено прозрение
или пък просто любовта
намерил е пред своята врата

и всеки жадува да сподели
своите радости или скърби
и търси търпелив човек
за да говори цял век
затова не му се ти сърди
не може той сега да мълчи
а после просто му покажи
светлината на нашите звезди

[ekaya]

Така – погрешно ме разбрахте
За него
За живота Ви говорех
а не за вашите трактовки
на тема
как сега душата ми е гума
спукана...
издишала...
забравена да плува някъде....
по Струма
И не за боклуци
за коли
там трафици
забързан свят
За друго – просто споделих
Как тленно смешни сме и
Всичко как е път към нея
По-великата
Смъртта
И как сега да плачем и да страдаме
Си губим времето

И как най-трудно ще е да се разберем

И не за постовете Ваши, Илюзия,
А следващите пусти дрехи
От друг намъквани на тях...
Опитах се да обясня -
че нямаш ли какво да кажеш,
а имаш ли, но нямаш думи за това
недей го казва...
и така..
Сега разбираш ти не си това
Да, погрешно ме разбрахте
И няма повече в подобни
Безстрастни
Спорове
До водя
Е хайде
На стиховете ми кажете
“Сбогом”
За мен остават ямба и хорея
Които тъй и не познах

[ilusia]

Понякога залисана от
думи хорски ,
от хули горски
от злини ,
и малки тъмни дни
Забравям аз това
което зная от
морето океан

А именно.
Че жива съм аз знам
И благодат е таз
дума - живот

Стой... не ни казвай збогом МОля

[sesil]

Стиха на друг всеки го тълкува
както със сърцето си го чува
а оригиналното послание
често тъне сред незнание

за живота приказка една
ще ти отговоря с чуждите слова
автора им аз попитах
на съгласието му разчитах

"Преходността на телата
безсмъртието на душата
Любовта към Бога
да напиша още такива неща мога!

Любовта щом я има
топло и в лютата зима
там където я няма
и пожар телата не сгрява

Любовта си отива
е безсмислена фраза
мога, искам, желая
но пак сипем омраза

До кога ще ни има
Господ знай си делата
А на децата любими
се променят телата!

В полет тръгва орела
сянка нийде не хвърля
Мога, искам, желая
Ще му излезе ли края?

Мога, искам, желая
само думи остават
Колкото и да се старая
няма да ме приемат в Рая!

Човек сам идва в живота
сам си и тръгва от него -
сватба, радост, голгота
и да забравим за него! "

защото от тях вдъхновена
отговор написах заслепена
и ето тук е той сега
чуй и моите слова:

"Тялото ни - днес го има, утре - не
ако продължа ще стане дълго есе
но духа безсмъртен в нас седи
говори ни, макар често да мълчи.

Любовта си отива дете
щом изгониш я от своето сърце
облаци покриват звездното небе
щом някоя любов умре.

Мога, искам, желая
къде му излезе края?
Страданието е безсмислено
защото е двусмислено.

Не те приемат в Рая -
причината ли да позная
Рая е в сърцето
а не на небето!"

ти не си отивай - не недей
никой тук сега не злобей
може да не сме разбрали
но поне сме го желали
извинението ти ни приеми
и при нас те моля остани!

Живота вярно е низ от самота
но можем и да променим таз съдба
и преди смъртта да почука
да осмислим времето си тука!

[sesil]

Ами като не ходя на църква да се моля, то поне на хората, че е по-вероятно да ме чуят, защо ли
И за да не го обръщаме на спам, че ще ни изгонят

Благодаря ми казваш
и сърцето радваш
но искам аз да споделя
чувствата си с теб сега
че теб си те обичам
с радост името ти аз изричам
че огнена е твоята душа
и свързана е нашата съдба
това не е любовно обяснение
нямам аз такова намерение
сестричка те наричам
така и те обичам!

[sesil]

виж на какво попаднах днес като си четях една книжка
" В: А ако зложелателят (без да е дугпа) има много силна воля, той би ли могъл да причини смъртта на някой друг.
Е. П. Б: Само ако има лошо око, което означава просто да притежава огромна пластична сила на въображението, която работи неволно и по този начин намира лоши приложения. А каква е силата на лошото око? Това е чисто и просто огромна пластична сила на мисълта, дотолкова голяма, че да произведе поток, наситен с възможности за всякакъв вид нещастия и злополуки, който прониква или се свързва с всеки човек, попаднал в обсега му. Един джетаторе (човек с лошо око) дори не е необходимо да бъде надарен с въображение или пък да има лоши намерения или желания. Той може да бъде просто човек, който изпитва удоволствие от това да вижда или чете за сензационни събития като убийства, екзекуции, злополуки и т. н. Възможно е дори да не мисли за някои от тези неща в момента, когато неговото око среща бъдещата му жертва. Но потоците са произведени и вече съществуват в неговия зрителен лъч, готови да задействат в момента, в който попаднат на подходяща почва, както случайно падналото семе е готово да поникне при първа възможност.
"
Та не бих се учудила ако просто твоето лошо око не го е фиксирало и всичко което ти е вряло и кипяло не е намерило просто своята жертва

[Arian Star]

Неизживян живот

До кога ще живея
без смисъл в своя
ден и радостта в пещера
ще зарявам ден длед ден.

Като в гроб леден
моята душа лежи
а как ми се иска
истински да живея

До кога празнотата
ще прегръщам в безмислието
на един неизживян живот
Защо съм аз виновна
че искам да живея
свободна и щастлива.

Като птица в простора
бих литнала и в песен
се бих превърнала
само за да бъда жива

Вървя и по улицата мрачна
сякаш призраци гоня
с дупки вместо очи
с проклятия на уста
вместо човешка усмивка

До кога ли ще се питам
Защо? Защо не виждаме
слънцето в своя скапан
сив живот и до кога болката
в себе си ще крия по един неизживян живот

Кой да обвиня себе ли си
или другите, някой или никой
в недоумение се лутам само
с мисъл една защо родена
съм да понеса болката
ужасна по един неизживян животт
и неизпята песен за любовта в своя сив ден.