
Кой света обгърна с оранжева пеленка
спящо бебе сякаш е , загърна ?
Кой нашари всичко и чукари и върхари ?
Златокрила есен ще да е ..
нежно премина като фея пред не чаканата зима
И всичко някак празнично звъни ,
камбанки малки...есенни искри...
И небето въси се отгоре ,
сякаш старец е сърдит...
Вее и студ на талази пълзи ..
А ние всички в купом мърморим ,
и все за свойто си лято се борим
А едно момиче , седнало е на паважа
последни слънчеви лъчи в шепички събира
иска в себе си Слънчо да приюти...
Мила... мила... не тъжи ,
иде зима... празник за човешките души...
Хайде с мене тръгвай песен да запеем ,
как ще дойде дядо мраз...и подараци ще има
за всички в тъмна доба късен час