Загубих си душата.
Забравих радостта.
Поисках да мечтая,
но уви, там нямаше мечта.
Потърсих във сърцето,
поне искрица топлина.
Изтинало бе то отдавна.
Намерих само леден мрак и студина.
Крещях отчаяно във мрака,
с надежда мъничка една.
Дано намеря в тъмнината,
душата си и радоста.
Намерих само болката, тъгата.
Не намерих радостта.
А душата нейде стенеше,
обвита в плащ от самота.
Пролях дори сълзи,
но бяха те тъй ледени.
Плаках за загубената радост и мечти.
Но уви, от мрака бяха те обсебени.
Себе си загубих в мрака.
Обрекох себе си на самота.
Загубих в себе си душата.
Намерих само болка и тъга.