Алое
Aloe Arborescens Mill.
Описание-Съществуват повече от 200 вида Алое, които се срещат в сухите области на Африка, Азия, Европа, Северна и Южна Америка. Хората често го оприличават на кактус, но всъщност то принадлежи към сем.Лилиевидни, към което спадат и лукът, чесънът, лалето, лилията и др. Само два вида от тези 200 имат изключителни лечебни свойства и се използват за производство на терапевтични и козметични продукти. Алоето е многогодишно растение. Цъфти през ранна пролет с красиви, разположени в съцветие жълти и червени тръбоподобни цветчена, излизащи от върха на стъблото. Листата му са мечовидни, неогъваеми, ошипени и месести. Цветът на листата е разнообразен при различните видове - от сив до светлосин. Състоят се се от 3 основни слоя: обвивка, паренхим и централна част с чисто като кристал желе.Листата му озряват за 4 години и достигат 65-70 см.и обикновено тежат от 700 g до 1.5 kg.
Използвани части-Само зрелите листа (Folia Aloae) притежават всички лечебни свойства на растението и се намират от най-външната му страна.
Съставки: Алоин, изобарбалоин, алоеемодин, антраглюкозид, ацеманон, дихидроксиантрацен, агликони, витамини, биогенни стимулатори
Къде се среща- нас се отглежда като стайно декоративно или лечебно растение, понякога като оранжерийно.
Действие и приложение-Дава се при запек. Съдържанието на смес от антрахинонови гликозиди в билката обуславя нейното очистително действие. Ефектът е силен, придружен от колики и болка, затова алоето не се препоръчва при бременни жени, при стари и изтощени болни и при възпалителни заболявания на органите в малкия таз. При приемане на по-голяма доза може да се предизвика аборт или обостряне
на възпалителен процес в пйкочно-половата система. Като биогенен стимулатор билката се прилага при заболявания на роговицата и ретината на окото и при атрофия на зрителния нерв, при бавно заздравяващи рани, декубитус и др. Като профилактично средство при лъчева терапия се прилагат мази с алое, тъй като повишават издръжливостта на кожата спрямо действието на рентгеновите лъчи.
Начин на употреба. Сокът от билката се прилага вътрешно и външно. От него е приготвен и инжекционен препарат. Сокът се получава от свежи листа (за предпочитане най-долните). Листата се отрязват, измиват се с кипяща вода, нарязват се на малки късчета и сокът се изстисква със сокоизстисквачка. Прецежда се през марля, кипва се 5—10 минути, отстранява се от огъня, на 80 см5 сок се прибавя 20 см3 95 спирт и се поставя на прохладно и тъмно място в продължение на 12 денонощия. Сокът може да се приема и в свеж вид по една чаена лъжичка преди ядене 2—3 пъти дневно в продължение на 3 седмици или два месеца.
