Драконова Магия

[ultramarin]

От самото си раждане, Той не се отличаваше по нищо от останалите – също като Тях тичаше, скачаше, крещеше и пееше, радваше се на слънцето и тръпнеше в ужас от бурята! Като всички се хранеше и спеше, раждаше и умираше… но Той бе различен от всички останали по това, че нищо не му беше напълно наред: копаеше с Копаещите, но ноктите му не бяха достатъчно остри, ловуваше с Ловуващите, но краката му не бяха достатъчно бързи, криеше се с Криещите се, но сетивата му не бяха достатъчно финни... това което обаче никой не знаеше, това което дори сам не подозираше, бе че Той се Различаваше от Другите! Различаваше се по това че Помнеше – всяка една случка, всяко едно събитие, всяки един миг се запечатваше в паметта му! И когато си припомняше, той сякаш ставаше целият спомен и правеше това което правеха Другите в спомените му! После запомняше действието и започваше да го прави всеки ден – учеше се! И въпреки това бе най-слабото същество сред всички, докато един ден…

… Аз бягах! Тичах колкото сила имам, спасявайки живота си… но въпреки това Той ме настигаше! Единственото ми спасение беше ледената вода на езерото – Той никога на влизаше във водата, защото студът не му понасяше… уви, езерото бе далече, а той близо! Ето че пукането на клоните зад мен се доближи съвсем, и… изведнъж затихна! Стоях насред появилата се изневиделица поляна, замръзнал от неочакваност и ужас, защото това не беше поляна, а краят нагората! И тогава Той ме връхлетя! Невероятният удар ме отхвърли надалеч, катуркащ се по някакъв камен склон. Приземих се върху голям и влажен камък, покрит с влажен мъх. Раздраният гръб ме болеше ужасно, на левия ми хълбок червенееше зловеща рана, по склона бавно и самоуверено слизаше изчадието… затворих очи, стиснах зъби и с усилие се изправих. Поех надолу по долчината в опит да увелича разстоянието между Мен и Него, когато тъмна сянка премина над мен… строполих се по гръб, не направил и две крачки, пред погледа ми се люлееше синевата не небето, а острите Му зъби се впиха в мен! И тогава тъмната сянка ме покри, спусна се, впи се в раирания Му гръб и… размахала криле, отнесе мъчителя ми в небесата…

И Той остана сам в падащата нощ, а раните, нанесени му от гущера с рижави ивици, напояваха зеления мъх с кръвта му! Спомените му се изличиха, сетивата му се притъпиха, топлината му си отиваше с топлината на деня, когато пред размазаният му поглед изникна синьо петно. Малко синьо цветенце с дебели листенца и още по-дебело късичко стъбълце! И Той си спомни. Спомни си нещо, което не бе виждал, което не бе чувал, което не бе преживявал, но което въпрекr това знаеше! И тогава… Ръката на Човека се протегна и откъсна Синьото Цвете… ръката на Човека се протегна и белезникавият сок на стъбълцето напои раните му… ръката на Човека се протегна и зелената плът на листенцата изпълни устата му, притъпи болките му и успокои дишането му… ръката на Човека се протегна и ароматът на Синеещите листчета проясни сетивата му…

Нощта за него вече не бе мрак изпълнен с неизвестни – вятърът донасяше до слуха му далечния плисък на езерото, призивния вой на хищниците, тихото топуркане на краката на малки същества покрити с бодли, коине и перушина, излезли да търсят храна под прикритието на тъмата; бледата светлина на луната разкриваше пред погледа му безкрайните красоти на потрепващите сенки, на хилядите животинки, спотайващи се в тях; тялото му, проснато на земята усещаще как нейде отвъд планината стадо огромни рогати зверове препускаха през полята, как нейде дълбоко под него прокарваха тунелите си червеи и опашати гризачи пренасяха запаси за гладни времена… тази нощ, Човекът не заспа! Тази нощ, той стана част от нощта! Тази нощ той си спомни целия свят! Спомни си как го бе създал, как го бе обдъхнал с живот и как бе наредил Боговете да го управляват! Той вече не бе един от Тях, не бе животно, но не бе и Бога, Създателя на този свят!

Той беше Наследникът на света и тази нощ той си спомни името си!

[sin angel]

удивително и невероятно (какво е името му)

[ultramarin]

медитирай... постави се на Негово място, първо визуализирай няколко пъти историята, после сравни алегорично цеия си живот със Неговия живот, накрая медитирай над процеса на "умиране", преживей откритието на Цветето, пий от Сока на Живота, слушай гласовете на света (аз примерно сега си правя едно слушане на града, заставам на терасата и слушам, което е подобно упр), насочи вничанието към себе си накрая и осъзнай всяка част от себе, тялото, духа, съзнанието... "спомни си", че luminous beings we are, not this crude matter...

това е една от целита на този текст, едно от нещата които описва е има и други... що расправям по-натам

[sin angel]

добре ще чакам да разказваш,много е интересно а е и полезно