тези дни попаднах на нещо, което на мен ми беше интересно да открия и съответно ме сърбят ръцете да го споделя. както знаем тези, които са били посветени са били длъжни да не огласяват мистериите, а християнските автори, които пишат за тях не са кой знае колко надежден източник. за щастие атинянските художници, които украсявали вазите, считали, че да рисуваш сцени от мистериите не е престъпване на дадения обет за мълчание. благодарение на тях, можем да надникнем (разбира се доста бегло) в самите мистерии. най-ясно (или поне според информацията, която аз намерих) това е изразено върху една ваза, която се съхранява в Ермитажът в Санкт Петербург, и която е наречена
Regina Vasorum - царицата на вазите. малко посредствено, наистина...
но да се съсредоточим, върху сцената:

тя се състои от добре подредени фигури, аранжирани симетрично около центъра, който символизира благополучния край на мита: Деметра (5) поздравяваща Кора (6) след нейното завръщане. Богиня в крайния ляв ъгъл (1) и една в крайния десен (10) представляват началото на мита: от ляво Деметра седи на "камъка на скръбта", отчаяна след своите скитания; в дясно богинята е Теа (Θέα) (както била наричана Кора в подземния свят), скръбно седяща на своето място в Хадес. От дясно на Деметра върху "камъка на скръбта" и с лице към нея Йакхос (2), богът, който води желаещите да се посветят и посветените в Елевзина; от другата страна, от ляво на Теа и с лице към нея е Евбулей (9), елевзинският бог, който я извежда от Хадес в Елевзина, обратно в прегръдките на майка й. В дясно от Якхус и респективно в ляво от Евбулей стоят Триптолем (3) и Атина ( 8 ), които заедно символизират благородната покана на Атина към всички елини да участват в този атинянски празник; между тях и централните Деметра (5) и Кора (6) са най-известните посветени Дионис (4) и Херакъл (7, държащ прасенце, за тези, които не знаят Херакъл е гръцкото име на Херкулес).
Тази сцена представлява такъв интерес за мен, а явно и за други такива побъркани, защото показва, че Мистериите, макар и базирани на мита за отвличането на Персефона, не започват със самото отвличане (защото то вече се е случило), а по-скоро в идеята за раздялата на майка и дъщеря. В началото Деметра стои на "камъка на скръбта", докато търсещите посвещение и посветените я приближават, олицетворени в тази сцена от техният бог Йакхос.
а това си е нещо! поне за мен...
по материали, мой превод, от една мила книжка на английски - "Гръцки светилища", сборни статии от различни автори