Днес май те боли... Боли те нали ?
Боли те от края на илюзиите...
Боли те , защото толкова пъти падал на колене , падал от високо , толкова лежал в калта ... вече не можеш да станеш... нали ?
Къде е днес самоувереността ти ? Къде отиде наглата усмивка на лицето ти ?
Гледаше живота от високо.... и за това и той те погледна така....
А сега когато имаш нужда от причина за да се усмихнеш... къде е презрението ти , човеко ? А сега.... когато имаш нужда да сложиш не само мялко , а сметана.... дори мед в кафето си , за да не нагарча толкова... сега къде е смехът ти , от всичко което някога недоумяваше и за това и отхвърляше ?
А сега .... а сега.... къде е сега твоята сляпа реланост ? М ?
Рано ти е още мили , мой... рано ти е...
Но някой ден ти ще проумееш казаното от мене...
Казаното когато онази нощ , прегърнати , смеещи се , презирайки , аз ти казах.... доверих ти твоята съдба....
Не ми повярва ... не ми повярва и се изсмя....
Кажи ми защо ? Защо трябва да те боли мили мой ? Защо просто не ми повярва...
Е , нищо. Някой ден ще разбере...
Не познаваше любовта - докосна се до нея.... срещтна я...
Не познаваше ласка и милувка.... страх те е от тях нали ? Но презрението ти , не може да приеме мисълта , че някой те познава , нали ? А да приеме , че ТЕБ непобедимият , силният те е страх... абсурд. МЪЖЕТЕ НЕ ПЛАЧАТ... нали ? И теб така са те учили.... жалко....
Е мили мой , мили ... .ти който живееше в сляпата си реалност.... точно теб животът ще отнесе в света на мечтите.... и точно там ще се изгубиш.... ще срещнеш нещо красиво , Толкова красиво и толкова силно , че ще те погуби . Присмиваше се на мен.... присмиваше се на онази глупавата , найвната , хлапачката....
Присмиваше се на принципите ми , идеалите ми , желанията и мечтите ми.
НО мили , аз приемам реалността и тя не ме погубва. Аз обръщам света за мечтите си - и те стват...
Коя твоя мечта , о слепи реалисто стана реалност ? Не , не ми казвай !
Не ме лъжи.... зная , че мечтаеш....
Разчиташ на лекарства , антибиотици , на всичко което реалното може да ти предложи за раните ти....
Но какво е това без любов ? Къде отива смисълът на реалността ? Няма го .....
Не го разбираш , нали ?
НО твоята карта ... онази която ме накара да хвърля с презрение... твоята карта , онази която докосна дори...
твоята карта бе обърната мили .....
Оставям те , защото те обичам. Оставям те , да се пребориш сам със страха си да живееш , да мечтаеш.... пиеш кафето си чисто. То няма да горчи ... тогава не...
Някой ден , мили мой.... някой ден ще се върна... ще се върна при тебе ...
Тогава отново ще имаш приятелското ми рамо. Ти , приятелю мой....
ТИ който аз никога не приех за окразшение , с което да се показвам. За цвете на ревера си , с което да гъделичкам егото си...
Ти , който аз обичах 3 години..... Заради тебе , заради личността ти , заради очите ти....
Тебе , който сега имам за толкова близък приятел... Ти който си бил до мен в добро и зло... Ти мъжът който ме пази като зеницата на окото си ....
Ти , мили мой ще бъдеш щастлив. Ще се загубиш и ще се намериш.... ще паднеш и ще станеш....
Ще се изсмееш на всичко което си бил ....
И аз ще съм до тебе и тогава. Ще подадам ръка на тебе и ще те поведа към небето ....
Към небето от където иваш , мили мой Ангеле.....
Обичам те , ще бъда до тебе...
НО не търи любовта ми.... тя се трансформира в най-чистата и красива обич. Обичтта на приятелите.
