Хей ЛУна....
Нежни пръсти оплитат в паяжините Луната...
А плаче тя горката..не иска в тъмнината.
Не плачи Луна...радвай се сега.
Много са слънцата дето греят в очите.
Малко са Луните !
Чуй ме ти Луна...чуй старата жена.
Една Луна умее в тъмата светлина да дарява.
Да милва и да приласкава.
Слънце всеки може да е.
Да грее и разкош да сее.
Малко са Луните , с обич
в душите.
Малко са Луните , можещи горките
в непрогледен мрак и тътнеща тъма ,
да бъдат упора на скитника в омагьосаната гора.
Хей...усмихваш се Луна...
Май разбра истината на старата жена.
Луна...и светлина..болката е старата мечта.
Можеш ти Луна...хей...я стани на Слънцето жена.
Така ще грее то...и топлота ще ни дари.
А в тъмни и обречени нощти...пак към теб ще гледаме
нали ?
И ще ни бъдеш ти....светлик на бъдни дни