Хвани ръката ми ...
в своята я ти вземи...
поведи ме...помогни ми
някак си...мене си ме направи...
Болката ми - разбери ме...
Трудно е...нали ?
Иска ли ме някой...
заведи ме...
На другиго ме обречи....
ПОчувствай ме...
Сърцето бие...
А дали ?
Не почина ли горкото
под срутили се вчера-днескашни
лъжи ?
И сълзите избърши ми...
повярвай ми-боли !
Тишината ме погубва...
пей ми...
МОжеш ли ?
Дали ?
И кой си ти ?
Зовът ми чуваш ли..
Кажи ?
С меки стъпки...тихичко ела
и просто прегърни ме...
Слаба съм сега...нищо....
Просто тъй нелепо аз умрях....
Колко грешки сътворих
колко ли сърца раних ?
Колко мъка причиних...
Платих ли си....
Хайде...погреби ме....
Не мога повече така
себе си в нелепост да теша...
С фалшиви приятели - добри...
с измами и лъжи...
С красиви усмивки...
и истински сълзи....
Живота подритвам...
сякаш не боли....
А късно е,
нали ?!
Предадох се...
умрях....
Край....и прах