Предадох се...умрях

[ilusia]

Хвани ръката ми ...
в своята я ти вземи...
поведи ме...помогни ми
някак си...мене си ме направи...

Болката ми - разбери ме...
Трудно е...нали ?
Иска ли ме някой...
заведи ме...
На другиго ме обречи....

ПОчувствай ме...
Сърцето бие...
А дали ?

Не почина ли горкото
под срутили се вчера-днескашни
лъжи ?

И сълзите избърши ми...
повярвай ми-боли !
Тишината ме погубва...
пей ми...
МОжеш ли ?
Дали ?

И кой си ти ?
Зовът ми чуваш ли..
Кажи ?

С меки стъпки...тихичко ела
и просто прегърни ме...
Слаба съм сега...нищо....
Просто тъй нелепо аз умрях....


Колко грешки сътворих
колко ли сърца раних ?
Колко мъка причиних...
Платих ли си....
Хайде...погреби ме....

Не мога повече така
себе си в нелепост да теша...
С фалшиви приятели - добри...
с измами и лъжи...

С красиви усмивки...
и истински сълзи....
Живота подритвам...
сякаш не боли....

А късно е,
нали ?!

Предадох се...
умрях....
Край....и прах

[Марио]

Много тъжно бе скъпа Иначе е хубаво естествено. Гледай да не си пропилееш таланта.

вчера-днескашни

;))))

[ilusia]

Талант...
Ха ;)
Иначе....Благодаря ти

[Arian Star]

Тъжно, но красиво стихотворение! Сякаш болката е породила неземна красота в стиховете ти!

Обаче аз смятам, че няма нужда да се предаваме и да умираме безсилни. Силата на любовта е в нас самите. И не случайно Ницше е казал: "Онова което не ни убива ни прави по-силни" ЗА мен това е девиз, който ми помага в най-тежките мигове.

А борбата със съдбата и живота е част от нашето духовно израстване! Така, че горе главата! И всъщност птичката пее най-хубаво с забит трън в гърдите, бях писала такова стихотворение някога!

[ilusia]

Ти си непоправима
Обичам те
Направо понякога.....абе ти си ти ;)

[AMON RA]

сладка моя , ти живееш в стиховете си така че неможеш да умреш

[ilusia]

Дано да си прав
Не ми се умира още....за сега
Трогна ме адски силно..Благодаря
Рядко някой ... коментриа стиховете ми
А понякога в тях е всичко... и е хубаво да знаеш
че някой...удеща това всичко