Девет пъти

[sin angel]

Лунна нощ - небето пълно със звезди ,
гадулка свири тихо в мрака
Вещица рисува със сълзи ритуали
за хора от неволи - онемяли.

Девет клади в мрака тя запали,
понесе се във вихри на страста ,
за миг дори не се опари
от огънят животворен на смърта.

Девет билета омайни хвърли
Девет люти рани заздрави ,
девет ангела погали
усмивката си демонска дари.

Девет пъти се отрече ,
от утре да не я боли .
Девет пъти се зарече
да рисува слънце без сълзи.

[sin angel]

Докосни ме с восъчно бели пръсти ,
усети порцелановото ми лице.
Изпий сълзите ми гъсти ,
бъди поне за малко дете...

Живей в моят измислен свят ,
на вънка е чуждо...
Но не съм измислица аз ,
реална съм макар и обвита в мрак.

Погали ме със слънчеви лъчи тъй пъстри ,
завий ме със звездни мечти...
Желай ме в покварени дни ,
жената живееща в чуждите мисли.

Дръзка съм и непокорна ,
сталактит е моето сърце ...
Остро те пробожда... ангелско дете..
Докосни ме , усети това порцеланово лице.
Начупено е и прорязва човешкото сърце...

Восъчна кукла съм аз , излята от мисли и страст ,
нежна загадка , задържаща те в ужасяваща хватка.
Ангелско сърце , облечено в демонско лице..
Грозна съм и изродена , моята същност в Бога родена.

[sin angel]

Кървавото петно на стената ми говори ,
със думите на тишината.
Вятъра в стаята ми броди - носи ми мълвата.
Лястовица в ръцете ми умря - не стигна
далечната , топла страна....

Планината квичи сякаш пес подивял ,
а сърцето мълчи. Рицар отдавна умрял.
Доспехите поклаща урагана -
спомен за предишният живот ...
отенък блед... кървяща рана.
Надянала на съществуването железният хомот.

Да се чувствам жива някак все не мога ,
тялото изстива и лицето ми сред песните погива.
А кървавото петно на стената ми говори ,
с глас пропит от мълчание .. за човека умрял
в изтезание....

Вятъра ме милва с ласки закъснели...
предишни - минали повели...
Закъсня о , ветре милостив.
За ласките ти не копнея вече...
дъжда се ражда в пламъка игрив...
душата литва на далече....

Вместо лястовицата предишно-жива ,
ще стигна аз в далечната страна...
Макар и мъртва бездиханно сива ,
ще те погреба о , птичко без крила ,
летяща в мътни и дъждовни - черни небеса.

[sin angel]

Камина тлее тихо в мрака , лекичко гори ,
и всеки пламък прогорява здрака -
на изгрев въглена кърви.

Снимки , спомени дори изгарям ,
в пепел от вода...
Мигновено проговарям - забравени слова.

Билки , аромати тъй омайни ,
огънят разпалват пак.
Жар , семантика и още....
Миг застинал в ад.

А въглените черни - рисуват сенки по стени.
И звезди вечерни , залязват в зловещите игри.

А на изгрев - въгленът кърви ...
Тъй сиротно опустял - на половина изгорял !
Сърце разсечено на две - оловен войник .
Крясък замлъква след убийствен вик !!!

[sin angel]

Ето ме ! Цяла в блясък и разкош !
До теб полагам морно тяло.
Твоя.... тази нощ. А утре ?
Няма да призная ! Пък...
и надали ще те желая.

Такава съм. Нахална , арогантно-красива ,
млада и жадна. Страстна - неповторима.
Нощта съблича ме с нежни пръсти.
Докосване ефирно , восък разтопен.
Нима е грешно да стоиш пред мен ?

Устни горещи в тебе ще впия.
Отрова и грях да отпия.
Коси разпилени , пламък на свещ ,
сенките играят разярени ,
потопени от копнеж ....

Утрото лениво ме гали , нежно едва ,
покривам старите рани , отивам си със нощта.
Преди тебе ще тръгна . Гола нахална и млада сега,
преди тебе отрово моя - за да не съм жалка след това.
Целувка за раздяла. Махам за сбогом така ,
сякаш каня те ,с мене ела по пътя към пъкала

[sin angel]

На пътя съм застанала...
Загледана във времето – река от спомени
Отивам и се връщам ...
Завинаги ...отново
Преди не ме е имало
И утре ще съм друга
Сега...
Сига изтичам през пясъка се губя
Отворих две врати
И двете са без пътища
Наникъде не водят
И нямат свое вътрешно....
Поглеждам през очите си
Поглеждам както всички гледат
Не виждам нищо вънка
А... правилно ли гледам?
Попитах девет ангела –
Защо сте точно девет?
И спрях да им говоря....
И спрях към тях да гледам
Подадох лъч на Слънцето
И то ми се изплези
Потърсих го отново
Но нощ над мене слезе
Усмихвам се на всяка мисъл...
Посрещам я доволно
Посрещам всяка капка от
Свойта жива болка
Да дишаш толкова трудно е
Да станеш и да тичаш...
И вечно да си същия...
Така боли...и трудно е
За това ме няма вече...
Ей тука съм сега, но
Утре...
Ще се роди живота
Но няма да е същия
Ще се роди но не отново..
Желание за песен
Защото Слънцето е друго
И ангелите този път са десет

[sin angel]

Вали дъждът студен в ноща
Една самотна капка кръв
Пада и слива се с дъжда
И умира една човешка плът

Продължава да вали и пада мъгла
Изведнъж става студена нощта
Поглъща тя една душа
А душата се превръща в тишина

Тишината болка причинява
И кръвта продължава да тече
студа всичко живо смразява
И убива едно невинно сърце

Изгревът започва да се появява
Слънцето на дърветата блести
ЧЕрвените лъчи на кръвта наподобяват
А сърцето не спира да курви

Вече кръвта тече във канала
Слънцето вече силно блести
Една душа-през нощта умряла
лицето и няма пак да зъблести

[ultramarin]

чудесни идеи! ритъмът куца доста, но пък поне римите са на ниво, а и изреченията са "пълноценни" :D не анализирам литературното качество, а оценявам според вкуса си и разбиранияета си... мисля че единствееното което трябва да усъвършенстваш е ритъмът... браво! продължавай все така!

ИДЕИ:
- опитай да използваш тавтологииге целенасочено, ето тази във последния куплет на последното стихотворение сугурно може да се засили и подреди, така че да е по-епично звучаща
- цел... нека стихотворенията ти са ЦЕЛенасочени - примерно нека да лекуват, нека да убеждават в нещо положително, а не да повтарят стари болки и да припомчнят рани... изкуството е живо и въздействащо... използвай го за магически трансформации - имаш потенциал за таива ефекти със усета си за стихотворна реч, мисля аз!
- също времето... "Ето ме ! Цяла в блясък и разкош ! До теб полагам морно тяло. " А можеш ли по-подробни описания, разни там епитети или символи... в случая малко не ми се връзва разкош и морност... е, става ясно в контекста каква е идеята, но стихът ще е по-жив ако разтеглиш времето, нека то сякаш замре, нека четящия стиховете ти е почуства все едно е извън време и постранство - това може да стане като задълбочиш епичните описания и отлагаш действията, със дълги вметнати части, прегърнати рими или нещо друго...

браво, още веднъж, прекрасно! надъха ме да споделя няколко неща... ще се чуем в Другата тема ;)

[sin angel]

и аз също ти благодаря ще послушам съветите ти и ще се опитам да ги изпълня

[ultramarin]

а да... и вкарай нещо по-очевадно езотерично-магическо...