В съвременната западна култура маските са сведени до предмети на изкуството, окачвани по стените или излагани в музеите. В най-добрия случай те се използват за маскиране.
В оцелелите шамански култури обаче те са считани за изключително силни магически оръжия. Някои африкански племена например държат маските си заключени, за да предпазват хората от силата на погледите им. При някои полинезийски маски очите са издълбани така, че да гледат надолу, за да не се втренчват директно в онзи, който ги гледа.
Маската, окачена на стената, може и да е красива за гледане, но преди да активирате „личността" й, в нея има твърде малко жизнена сила. И племенните шамани, и учителите по модерна драма втълпяват на своите ученици, че маските имат своя собствена личност. Когато сложите маската, нейната личност измества вашата и щом свикнете с тази мисъл, лесно постигате състояние на транс, където „духът" на маската надделява.
Предназначението на маската като магически предмет е да изтласка личността на индивида и да позволи на „духа" да вземе връх. При работа с маски може да се наблюдава както засенчване на личността, така и пълно обсебване от маската. Въпросът не е в това, че вие носите маска, а в това, че маската носи вашето тяло. По-скоро маската е отговорна за онова, което се случва, отколкото човекът, който я носи.
Учителят по маски Кийт Джонстън подчертава, че първоначално маските нямат достъп до уменията на тялото, нито пък могат да говорят - на новите маски трябва да се преподават „уроци по говорене". Една маска придобива жестови репертоар, реквизит и пози в процеса на развитие на личността си. Като всеки друг развиващ се индивид, маските могат да бъдат игриви, агресивни или сквернословни и често да се държат по начини, „неприсъщи" за техните носители. Това може да се превърне в мощно средство за „среща със собствените ни демони" и за осъзнаване на факта, че има страни от поведението ни, които не съответстват на представата ни за самите нас.
Маските могат да водят ритуали, представяйки инвокиран дух или „водач" на „сабата". Група от маски могат да изградят собствени митове и да изпълняват ритуали за немаскирана публика. Може да ги използвате като „пазители" на мястото за ритуали или храма, а ако ги поставите на стативи, обърнати към ритуалното пространство, те ще бъдат и „участници" в ритуала. Обичайно е маските пазители да „викат" към участниците, че искат да се „включат".
[align=center]ПРИНЦИПИ НА РАБОТАТА С МАСКИ[/align]
Има два основни типа маски: с цяло лице и с половин лице. Маските с цяло лице нямат уста и затова не могат да говорят, а за да се изразят, разчитат на езика на тялото. От друга страна, веднъж научили се да говорят, маските с половин лице не спират да дърдорят! Работата с маски не може да се извършва „без загряване". Тя трябва винаги да се направлява от някой, който действа едновременно като водещ, ако хората се боят, че преживяването ще им дойде твърде много, и който дава възможност на участниците да се почувстват достатъчно удобно, за „да се отпуснат” и да позволят на маската да надделее.
[align=center]
[/align]
Следните упражнения могат да се използват като прелюдия към работата с маски:
[align=center]Животни[/align]
Това е игра, в която участниците в групата приемат ролите на животни и ги изиграват с подходящи звуци и жестове. Съществува тенденция да се породи твърде стереотипно поведение, от рода на престорени сбивания и почистване на козината/перата, но понякога хората наистина се „вживяват" в своите животински роли, което е полезно като прелюдия към изследването на промяната на формата.
[align=center]Физиономии[/align]
В процеса на растеж постепенно приемаме характерни лицеви изрази - те допринасят да изградим чувство за самоличност. Тези „физиономии” така се вдълбават в конфигурацията на мускулите, че всъщност действат като „маски” - на страх, гордост, гняв или смирение. Упражнението „физиономии” започва, като всички участници издават невербални емоционални звуци, след което правят и задържат физиономия, отговаряща на този звук. Няколко минути участниците се въртят в кръг, а после спират и обменят мнения за упражнението. Един от най-видимите ефекти при инвокация е, че често при човек, който инвокира сам върху себе си, а и когато друг инвокира някакво същество върху него, се наблюдава преминаване през отчетливи промени на лицевия израз. Това може да се приеме като положителен индикатор, че субектът за миг се е превърнал в някой „друг,,, различен от всекидневната си персона.
[align=center]Рисуване на лицето[/align]
Изрисуването на лицето е полезна подготовка за работата с маски. С практиката се постигат направо удивителни ефекти и дори съвсем малко цвят може да окаже драматичен ефект за усилване на инвокацята. Нанасянето на грим по лицето е само по себе си ритуализиран акт от най-древни времена - като начин за извикване и излъчване на образ, с който човек иска да се идентифицира. То може да се разшири с рисунки по тялото и да се използва за подсилване на упражнението „Животни", описано по-горе. След като веднъж започнете да изследвате различните средства, възможностите стават безгранични.
[align=center]Реквизит[/align]
Използването на прост реквизит, за да играете други роли и да проектирате различни свои образи, може да се окаже изненадващо ефективно. В група за изследване на ролята на маските беше направено следното упражнение - един от присъстващите раздава на останалите участници някакъв реквизит, а те трябва да го използват така, че да представят определен образ или стереотип. Беше занимателно и поучително. Например, избеляло пончо доведе до един Клинт Истуд, завършен с бавна, решителна походка и стойката на стрелец. Едни огледални тъмни очила „изплюха” мистър Готин, какъвто бихте могли да видите във всяко американско полицейско шоу. Опърпано палто извади на бял свят един хъхрещ скитник. Тези образи бяха предадени от участниците чрез промяна
[align=center]
[/align]
в позата, движенията, гласа и начина на поведение. Да се превъплътиш в други хора по този начин е много лесно, а умението да го правиш може добре да се оползотвори в магията. Това е не само полезно упражнение за преодоляването на привичните модели, но и ви позволява да бъдете по-гъвкави и да приемате различни личности както в групови, така и в самостоятелни ритуали.
Тайната на успеха при работата с маски е не да се мъчите да влезете в ролята на маската според това, което ви подсказва видът й, а да престанете да мислите и да оставите маската да свърши своето. Личността на маската може да се изникне от Дълбокото съзнание, докато „отвличате вниманието” на будното съзнание. Това може да постигнете, като си тананикате високо, докато слагате маската.
[align=center]ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ[/align]
Към работата с маски или трябва да се подхожда предпазливо, или изобщо не трябва да се захващате с нея. Тя е мощен аспект на драматичното преживяване и трябва да бъде уважавана като такъв. Добре е за приключване на групови сеанси да използвате някаква форма на ритуала за изгонване.
by Phill Hine
[/align]
[/align]
[/align]