Вятът нашепва таинствени слова ,
говори и разказва приказка за любовта....
Лунното дихание , носи магически желания ,
приличащи на малка песен на страстта....
Завърта се вихъра на любовта ,
танцува около огънят на вечността..
Каменни цветя разпъпват се в мрака.
Прахта живот дарява в утрото на здрака.
Вятърът нашепва на дъжда ,
а той гали с нежност моята снага..
СЛънцето говори на снега ,
а той ме щипе , сякаш буди ме от съня..
Ала Господи , не е сън това ,
а реалната моя мечта....
И пак вяърът за тебе ми шепти ,
приказки разказва до зори...
Приказки за самота , любов ,
за синонима на смъртта ,
живота , оксиморона на любовта.
Тъгата носеща разкоша
на отминалите дни ,
на збъдналите се мечти