Казват, живота си го подреждаш сам.Глупости.КАКВИ ГЛУПОСТИ САМО!Блъскаш, трещиш и в крайна сметка какво? Хиляди посоки се блъскат в теб.Пишеш с ръцете си по собствената си съдба.Хиляди неща - спомени, промени, чуства.Но всичко зараства.И добро, и зло.Хората се движат..движат напред, а ти осъзнат стоиш на едно място, защото вече знаеш , че си много пред тях.Но те не го виждат.Изискват.....
Искам да остана тук завинаги.Тук където съм, да опиша един кръг с ръце...толкова ли е много?Да СЪЗДАМ.Да ОПИША.Да ДОКОСНА.И после да го сложа да лавицата.Да СЪЗДАМ......Нищо.
Толкова привързани към ежедневието, толкова обвързани с другите. Социална среда? Нужда от общуване? Още не познаваме себе си, а искаме да познаваме другите.Как можеш да управляваш кола без кормило?Взирам се в себе си. И виждам пустота.Не, не е черно.Виждам картини, виждам музика, виждам красота...Стискам ги с ръце, опипвам ги, и те изчезват.Илюзии...всичко това е илюзия.Материята е нещо толкова глупаво, а ние сме безкрайно привързани към нея.
И си казах: Изкуството е нещото, което всеки трябва да прави.НЕ заради материята.Заради чуството.Заради усещането.Заради раните.Заради стиснатия юмрук, когато си лице в лице с опасността.
Нищо...всичко в един момент губи смисъла си. Чуството на нещо постигнато..чуството на победа, след борбата, когато всичко е тихо и всички те гледат....
Не, не се бъркайте.Аз не обичам излишното внимание.Всичко от ТЕБ те гледа.Подчинил си себе си, и вече започваш да си вярваш.Но това отново е само чуство.
Движение...всичко се движи около теб а ти стоиш.Защо?Докажи се пред другите.Нека видят каква голяма работа си. И ти , и аз , и който и да е.Казват-Его.НЕ!Докажи се с дела, не с думи.Но знай, опиташ ли се да правиш добро просто ей така..без да те молят..НИКОГА не става каквото мислиш че ще стане.Затова наблюдавай.Вади си изводи.Гледай грешките на другите.УЧИ се от тях.И няма да имаш време за друго.Ще стоиш.А някой ще чака да се докажеш....