Червени свещи ще запаля ,
в тях страстта си аз ще въплатя ,
като тях на клада ще изгарям
за да се родя , от пламък ,
от желание , от страх...
от мълчание....
И пламъкът , отблясаци ще хвърля ,
по стената , тъжен , уморен ,
разбиращ , че щом се зазори и той
ще погине и тогава ще пожелае
огънят си в мен да прероди.
И тогава , буина , дива , млада ,
китка здравец ще ти подаря .
За да носиш моята молитва ,
дори когато аз умра...
И в глупави слова ,
да се врека аз - няма...
Да те карам в очите ми да гледаш
- няма...
Да тя моля - няма...
да те чакам - няма...
дори да те обичам - няма...
И макар , че за позволение аз не питах ,
тихичко ще се промъквам ,
не на яве , даже не в сънят ти ,
а просто щом помръкне денят ти...
В китката здравец ще духна ,
да спомниш си ти ,
за жената която огън в себе си носи
и никога празни думи не мълви...
И пак тихичко ще си отида ,
просто за да се завърна..
не на яве , не в сънят ти...
а някъде... извън времето ,
извън себе си дори...
Някъде където има само
нас.... здравец и мечти...
И пак на пръсти ще си ида ,
тъй както и дойдох ,
без молитви , без сълзи ,
без срокове и догми...