Ето ти и от мен "изтъркани клишета и щипка повърхност". Съсипи ме от критики, айде:
Светът заспива. Тихо! Неделима вечност
Пътеките ще слее през нощта.
Още има воля и човечност,
Още има неразбивани сърца.
Светът заспива, но живота продължава
С угаснал взор да търси красота.
Така е писано. Съдбата разрешава
Да има с подлости поливани цветя.
Светът заспива и дъжд пои земята
С отровни капки камъка дълбае.
И мълния прорязва небесата...
Напразна вяра вечно ни вещае...
Ето ти я грозната, смачкана действителност!
