Песента на Феникса

[ilusia]

Не се завръщай тука... окаян , мрачен и унил...
Пожелахме си на слука... и днеска дирим ,
къде залеза се е родил. Къде изтляват дните ,
къде е Бога скрил , половинките ни на душите.

Не се завръщай вече тука. Спомените ми прашлясват
И катарзис дните ближе. Раните гноясват.
Преобърнахме земята. И все се търсехме със теб така ,
както времето , поглъща вечността.

Не се завръщай вече тука. Където някога живях.
И под прозореца ми , на улука , цъфват розите на грях.
Защото аз не тръгнах. Не вървях. До днеска все във тая къща
свита , болезнено скимтях.

И нещо чаках. Нещо исках. Огледало към гърдите си притисках.
То показваше вратата... която все затворена остана.
И беше ти един мираж , на миналото ми красиво.
Съхнеха сълзите , по разкъртения уличен паваж.
И в броеница от стъкло , скътах бъдещето си - унило.

Цъфтят и прецъфтяват, розите на вън. Луни , слънца ,
гонят се сред притчи звън. И днеска ангели крилати ,
носят ми мечти ... сънища и блянове богати.
Мълвата шепне спотаена " Той си идва ,
булко умъртвена "

А аз... призрак бездиханен. Отнесена мъгла...
Моля се... тихичко , едва. Да не стигнеш нивга тука.
Дето розите цъфтят... И брашлян полазил е улука ,
тука... дето в грях и блян живях.

Тука... дето на отрочето немилостиво ,
тъжни песни пях. Тука... дето тръгнахме си някога
вървящи все към своя ад. Сенки стените ми красят.
Празник най-чудесен. И бебе плаче в люлката
на смях и плесен.....

[ilusia]

Слепи пътища кръстосват духовете в мене оживели ,
тръни , огън .... памет .... заличават всички чувства ,
още оцелели ... Будя се и не заспивам , сън в кошмара нощен
и все за сънища бленувам.... За вятър остър, мощен ,
с косите ми да си играе ... и на теменужки тоя ден да заухае

Но черно слънце днес сияе ... Още по-силно от преди ,
когато слепи духове кръстосват пътища на болки и тъги .
И със душата си усещаш , че не може нищо да се промени ,
някак бясно искаш.... "сега" и "тук" по твоя образ да се подреди

Сънищата си играят тъй жестоките шеги , и знаеш колко
много.... вътре в тебе малкото сърце кърви ...
Обаче , чувството познато тласка те на пред и душата
тънеща във черно блато иска да върви ... По пътища
на слепите пътеки , когато черно слънце грее вън ,
по забравени навеки брегове от блянове и сън.

Болката е примирение ... съществото дири своето спасение ,
в тихи кътове и малки планини , в краските на утринни зори .
И знаеш колко малко ти остава , в тебе вътре да крещи ,
щом тъмнината надделява .... и пръскат се мечти ....
Счупени на мънички парченца , искат някой да ги залепи ....

И в кръгове от слепи пътища ти бродиш ,
в чашки от кристал.... Нямаш сили и не питаш ,
на душата кой какво е дал ... Само знаеш ,
колко силно грее вън.... черен пламък
и злокобен звън.... Как глухи стъпки
разсичат сивите мъгли.... Колко ли нелепо...
мечтите търсят някой да ги залепи

[ilusia]

В света ти аз съм някаква приумица измислена ,
на мислите порочни - рожба и светиня .
И в дома ти грях съм и икона златоуста ,
ликът ми гледаш го - целуваш не мен , а кръста.
И устните порочни , кърваво червени като месец ,
изгрял над полята с езическа песен напоени.
Ритуали и клади , отвари , слова ....
Колко далечно умира една не родена душа.
И ангел в крилете си се оплита , объркан ,
обезоражен ... пада след полет и дума
над скалист връх заскрежен ....

В живота ти , съм гостенин не чакан ,
очакван с векове ... Когато дойда , стене
дяволското ти сърце ... И проклинаш ме като
магьосница и "друга" зовеш ме с прокълнати имена ,
но отида ли си , гости идват .... носят болка и злина...
А вещицата аз - танцувам танц на самота , след толкова хора
разпиляна , за стон е жадна моята душа ...
И будна - не заспивам ... а в сънищата си над тебе бдя ,
спяща , а будувам над ангела с отсечени крила ....

И умората тъй никога не надделя , днеска страшна паст
разгръща ... И в мрак и жажда.... една утопия ме прегръща ,
че иконата целувайки - висяща на стената , когато брод
и път умувайки търсиш в светлината , може би ще съм ти нужна ...
.... когато светъл мрак примамлив целува ти косата ,
и лъже колко благост , кротост крие дъното на езерата .
Че от ери погубени и забравени вери , сред море от
езически и "праведни" изневери , може би оная ...
вещицата носеща злината... способна е понякога
и дава си душата ... пътя да преброди с теб извън гората...

[ilusia]

Спектакълът на сенките.

Дървета клоните си вплитат
-идилията на любовта.
Ветровете боязливо питат ,
как родил се е света.

А древните мълчат. Не е приказка това.
Знанията горят. Могат ветровете да изпепелят.
Но тихо утро - не искат да се укротят.
Питат и разпитват - съдбата си да разберат.

Клонка подир клонка. Липа в Липса ,
въздухът донася аромата на смъртта.
Древните говорят без слова ,
сенките играят по черната земя.

От както свят светува мъдрост
стара съществува.
Света се ражда в нашите души
и пак там се той руши.

Моделираме го като глина ,
пречупвайки го в пурпурни сърца ,
а после плачем и страхуваме се
да крачим с открити си лица.

А клоните , Върбите край извора море ,
не рисуват , не играят театър или каквото и да е ,
те кротко пишат във пръстта , думата
извираща в човешките сърца.

" Свобода " !

[B-L-O-T]

Няма спор че през очите ти и това какво изпитваш докато ги пишеш "виждаш" красиви неща . . . Аз не съм ги писал и не мога да ги видя . . .

[ilusia]

Можеш.... всеки може....

[ilusia]

Ако те търсех , щях да те намеря ,
да се слеем в един последен танц ,
на падащи слънца .... И може би
сами да занемеем , раздрали
своита самота....

Ако те търсех , щях да те намеря ,
да те прегърна в пустошта ,
и може би да плача , от радост ,
че счупих тази тишина.

Ако те търсих , "обичам те"
бих казала дори. И моята вселена
и моят свят си ти....
Ако те исках , бих чакала в отвъдното ,
приливи и отливи на мъртвите луни ,
когато галят нежно разпенени вълни.

Ръката си бих вплела , в твоята ръка ,
и с клетва на устата бих пила жадна
тъмнина. Когато пеперудени крила ,
докосват отровната земя....

Ако бях готова , ако мъничко дори ,
обичах сладката отрова , на златните
лъжи. И как окова по окова , впримчваш
ме в света си ти.

[ilusia]

Цитирам времето у мен събрало
не събираните неща.
Колко слабо е валяло ,
в непокълналата ми душа.

Цитирам времето когато буря стара ,
небосвода обгради , и някак си нелепо,
светкавицата блесва в сините очи.

Цитирам времето и всичко застаряло ,
щом любовта в омраза зазвучи ,
и танц на мъртви лебеди , езерото оскверни.

И аз цитирам го и то във мене ,
едно сърце от продан отегчено.
А времето не разделено в ушите ми шепти
" Всяка цел мечтата си намира - тихо ! Замълчи"

[ilusia]

Гледам в празното , глухо пространство ,
театър на сенки от лед. Замаяно , смешно
убийствено нравствено мъглив , тъжен
силует. Напуснал е сцената , натъпкал
в ръкава хиляди фокуси , бавно, приведен
броди из сънища и мечти. Колко е беден
все проси и моли " повярвай ми ти"

Тук е когато го няма ,с фрак и бомбе ,
изтупан , лъжа е , под смокинга се подава
скъсаното сетре. С бастунче потраква
след спектакъл пореден , сянка от лед
изковава минали спомени , минал живот.
И пак въплъщава в нескопосан пирует ,
няколко грама коняк гарниран с тъжен менует.

Призрак на спомени - живи - туптящи. На
нечие скучно битие. В ръката поклаща
се чаша с поредно питие. И леда се топи
на стената- афиша от лед. Театър на сенки
сън на буден човек. И колко е тъжно - спектакъл
без край. Антракт в безвремие ,актьорът е глух,
зад проядената завеса - суфльорът пак е тук.

И публика съм сама . Празна зала... Сякаш
опустяло сърце . А билета - откраднах го
от уличното , сакато дете. Може би в него
себе си щях да видя , ако толкова сляпа не бях.
Онемяла от песни , вледенена от страх.
Призрака ръка ми подаде , с бледи треперещи
пръсти. И мъртвешки вик на даде -днес мъглите са гъсти.

[ilusia]

Аз съм картина , която
тъжен художник нарисува,
в миналите дни. Изкусно
на бялото платно ликът
ми сътвори....

Аз съм картина , която
тъжен художник нарисува ,
и с магия в образа ми
въплъти лудата стихия
на дивите мъгли .....

Моят тъжен художник ,
и ти го познаваш , нали ?
Вали... а той на брега
отново клечи и в хоризонта
вперен чака корабът със своите мечти.

Душата му прилича на разкъсаните
платна ,а на вехтата яхта...
Моят тъжен художник със
набръчкано лице , и във браздите
капчици море....

Аз съм картина , която тъжен
художник нарисува по спомен
на отдавна отминал романс и
честичко в очите ми дири
между времената баланс....

Моят тъжен художник с изцапани
от вековете ръце , който в
мен нарисува песен на
ветрове , моят тъжен художник
със сърце на дете....

По морският пясък , във зимната
буря... той още с надежда
към хоризонта поглежда , моли
се на себе си да може да прости,
че любовта си само в картина сътвори.

Моят тъжен художник и той
някога млад е бил. И с любови
и вино препил... Моят тъжен
художник , призрак на призраци
верен ... пуши , жеста толкоз отмерен...

Моят тъжен художник , останал
без дом и закрила , притежаващ
само една картина унила. Моят
тъжен художник в мене се клел
и днеска обет от картината взел...

[demonic]

направо нямам думи по-красиви стихове не бях чела,толкова са красиви и невероятни че мога да ги чета безброй пъти и няма смисъл да ти казвам браво защото тези прекрасни стихове всеки би ги оценил

[ilusia]

В душата ми взриви се тишината ,
със себе си запали всеки мрак ,
и на свещта е болна светлината
загасна от ужилен смях....

Света ми сътвори се някак си
на ново , без капка срам от
всичко дето съм била. В окото
ми заспала е оная мъничка сълза.

Въздухът мирише на трева , земята
ме поглъща цяла. Изгряла новата
звезда , по небосвода светлина разляла.
Благослов на някой може би е дала.

Вървя по пътя непознат и древен ,
път на множество слънца. Който
във душата може би сама създала
от срутила се върху мене тишина...

[B-L-O-T]

Първите ти 4 реда са прекрасни

[FireSun's Viking]

Моля не спами в други теми... с твоите "стихове" на тон!

[ilusia]

Стихът е написан за мен. Имам пълното право да подаря същото , още повече когато идва от сърцето ми е искрено.
Блот - благодаря .

[FireSun's Viking]

Я си виж постовете във форум за магия, ако ти изтрием стихчетата ще останеш с два поста. Придъжай се към форумът или отиди в някой от типа - неоценените таланти на България....

[ilusia]

уф не ми се влиза в тъпи полемики , ако многословието е признак на познание , то ти определено си мъдрец ;)
Живей си и не ме закачай , не ти преча или греша ?

[FireSun's Viking]

Не ми пречиш, даже ме вдъхновяваш ...

[Gebo]

уф не ми се влиза в тъпи полемики , ако многословието е признак на познание , то ти определено си мъдрец ;)
Живей си и не ме закачай , не ти преча или греша ?

да ма...той има 488 поста а ти... 893...по тфойта логика ти си почти 2 пъти по мъдра от него...нищо лично просто отбелязвам

пс: можеш ли да ми разтълкуваш "ужилен смях" защото не съм толко мъдър моля !

[FireSun's Viking]

уф не ми се влиза в тъпи полемики , ако многословието е признак на познание , то ти определено си мъдрец ;)
Живей си и не ме закачай , не ти преча или греша ?

да ма...той има 488 поста а ти... 893...по тфойта логика ти си почти 2 пъти по мъдра от него...нищо лично просто отбелязвам

пс: можеш ли да ми разтълкуваш "ужилен смях" защото не съм толко мъдър моля !

Имаш бира от мене