необясними страхове

[n0angel0s]

Познавам не малко хора, който са ме познавали и в миналите ми животи. А относно дали остава нещо от миналите животи не знам, но знам че в миналото съм била повечето в мъжко тяло и да ви кажа чесно си имам мъжки черти в характера и не само това.. а относно страховете.. хмм аз имам страх да се отпусна във водата(например на морето..), а иначе я обичам.. а попринцип водата е моета стихия.. малко странно, м?!

[demonic]

alana_lire при мен е същото не мога ди преодолеч страха,а и по-лошото е че аз дори и до потапяне не стигам,а иначе колкото до змиите аз проблеми с тях нямам даже напротив много ги харесвам

[demonic]

това малко е като изтъркано клише "мен не ме е страх от нищо" според мен такъв човек не съществува винаги има нещо от което да се страхуваш дори и да не го осъзнаваш

[EliKarim]

това малко е като изтъркано клише "мен не ме е страх от нищо" според мен такъв човек не съществува винаги има нещо от което да се страхуваш дори и да не го осъзнаваш

Да така е. Много точно казано!

[runner413]

Демоник-ето ти един начин за преодоляване на страха от вода!Ако имаш вана напълни я с вода и легни в нея!След известно време премини към по-дълбоки места като например басейни и т.н.

[demonic]

благодаря ти,но съм го правила и грам не помага :(

[runner413]

Ами незнам тогава!На вуйчо ми това му е помогнало.Преди много се страхувал от вода и дълбоко а сега е водолаз!Каква ирония нали?!:)

[Air]

Аз настръхвам от течаща вода някъде в тъмното.Канал или дори вана пълна с вода и да вляза в нея натъмно и ме хваща много яко шубето.Даже бях писал разказ едно време за нещо подобно, за духа на момче което се е удавило в канализацията.То бута главния герой във един водопад, (който се намира на 100 метра от нас:) ) и го целува докато и той се удави.Като се сетя сега ми става гадно.

[runner413]

Мен по принцип не ме е страх от вода , но и аз не се доближавам до течаща вода в тъмното(особенно реки и морета) просто ме побиват тръпки!Най-дразнещото е че незнам защо ме е страх!:?

[Air]

И от нощното къпане ме е страх, обаче срещу него се изправям всяка година на морето, и горе-долу съм успял да го овладея..обаче ТЕЧАЩА вода някъде в тъмното...никога

[runner413]

Аз никога не бих влязъл в морето през ноща!Имам чувството че няма да изляза от там(поне жив де).

[demonic]

аз обичам да гледам морето нощем прекрасно е изпълнено с потайност и мистерия,но да се доближа до него,хаахах това е невъзможно

[alana_lire]

да , и аз в миналият си живот съм била мъж и ми личи в характера мъжкото, но много малко.хммм, най- ясно се изразява в увлечението ми към мъжките професии.

[Dragast]

Мене пък не ме е страх нито от змии, нито от вода, нито от нощно къпане (почти всяка вечер правя нощно къпане все пак съм от Бургас), но ме е страх от колкото и странно да звучи от огледала.

[alana_lire]

хммммммм.....е това вече е интересно. за пръв път научавам за страх от огледала.

[[-_-]]

Аз пък имам страх от кучета. От нищо друго не ме е страх. Обичам да се къпа с по студена вода. На морето най ми харесва да плувам вечерта. Тези работи не ме плашат. Но от кучета... Къде ли не съм бил кво ли не са ми правели баели и всякви ама нищо не помага. Дядо ми го е било страх от кучета, прадядо ми също. Един път, докато бях в транс, мисля че видях как съм умрял. Незнам доколко е вярно и до колко ми е илюзия на мозъка, но бях военопленик и ме бяха пуснали да ме разкъсат кучетата.

[alana_lire]

боже, само кави видения имах през транса.......

[demonic]

разкажи какви видения си имала,ако желаеш разбира се

[alana_lire]

хмммммм........ винаги си говоря с призраци и всеки път те ме развеждат из ония светове.........
винаги има джуджета....не знам какво означават джуджетата но винаги са около мен.....
често пъти си говоря с призраците и те ми разказват и показват много неща.... почти винаги се озовавам в двореца на краля...... защо обаче не знам????? и толова, толкова странни видения!!!...

[n0angel0s]

Мене пък не ме е страх нито от змии, нито от вода, нито от нощно къпане (почти всяка вечер правя нощно къпане все пак съм от Бургас), но ме е страх от колкото и странно да звучи от огледала.

попринцип не се страхувам от огледала, но по някаква причина огледалото в стаята ми е с лице към стената, и никога обърнато. а когато съм сама и трябва да отида до някой приятел, който живее в блок, никога не използвам асансиор, не че ме е страх, но не мога или просто не искам..

а може би са някакви странни навици.. не знам