"Хрониките на Амбър" срещу "магическата литература"
Когато за първи път ми попадна поредицата от книги за приказните приключения на принцовете от Амбър, чесно казано харесах ги като литературно произведение, но не направих по-дълбоко вглеждане в смисъла който Зелазни предава на нас, чрез героите си.
Първото което изниква в главата на четящия, е за световете сенки, и колко от написаното може да съществува реално (какво е реално?!?). Различните хора могат да го наречечат по различни начини .. паралелни светове, астрални светове и всичко което може да ви дойде на акъла. Добре до тук съм съгласен, идеята ми е че има и още доста неща които остават леко на заден план, и които мисля че са същността на книгите.
Искам да видя, вие какво сте видяли в "скрития текст" или по точно какво се е опитвал да каже авторът с всичките си метафори. Един приятел твърди, че Зелазни е ученик на Кастанеда. Според прочетеното ми от хрониките, мога да се съглася с това твърдение, макар че никога неможе да сме сигурни (но и това не е толкова важно, да се доказва или не, той си е просто той)
С напредването на книгите (които са 11 на брой) се вижда според мен и някакво развитие на самият автор. Започва съвсем безобидно все едно с някаква история и постепено ни представя един друг свят не по-малко реален от нашия.
Личното ми мнение е че тези книги удрят в земята 90% от окултната литература която се продава по магазините и сергиите в България... От тези книги може всеки да се отвори много повече към възприятията си, от колкото с разни "задълбани окултни тематики". Представят една сериозна информация по един несериозен (игрив) начин....
Вашето мнение какво е ?