Какво е отношението ви към смъртта?

[EliKarim]

Ne moga da razbera za6to pove4eto hora se 6a6kat ot smartta i se staraqt da q izbegnat po vsi4ki vazmojni na4ini...V prirodata ni6to ne se sazdava i ne se gubi,samo promenq formata si...Smartta e ne6to neizbejno i spored men izob6to ne e tolko stra6na kolkoto razpravqt ,v kraina smetka vsi4ki nie 6te si otidem nqkoi den...

Защото хората изпитват чувства, а едно от тях е обичта и привързаността към някой. Ако този някой си отиде от този свят, то тогава чувството е болезнено, появява се друго - душевната болка или мъката. Всеки знае това, че хората се раждат, живеят и после умират. Това е най-простото, най-детското обяснение. Неизбежно е за човек с нормелин разум и психика!

[till_it_sleeps]

Eli, I completely agree with you :grin:

даже си мисля, че ние хората по-скоро се шашкаме от чуждата смърт-от тази на хората, които обичаме, не толкова от нашата.
поне аз така си мисля. ако да речем умра-аз не знам със сигурност как ще се чувствам, но ако някой човек, когото обичам умре, със сигурност знам, че ще ми липсва и че ще ми трябва ужасно много време да запълня празнината. и честно казано това второто ме плаши много повече от първото. crybaby2

[Vrania Volosia]

Смърт? Пука ли ви за физическата смърт? Гледайте да не изпаднете в онова състояние на Духовна смърт, че тогава става лошо...Не приемам физическата смърт за естествена и изобщо не подкрепям да бъде такава! В едно друго мое изказване разказах теорияте ми защо умираме...Но тъй като е трудна за разбиране можеби, просто ще река: Не се страхувайте от от неизвестното(смърта), за да не ви сполети ненадейно! Когато притежаваме мисли на страх и отчаяние, привличаме кофти събития в живота.Елементарен закон на Физиката , че подобното привлича подобно....

[Vrania Volosia]

Дам...Ако любимият ми умре, навярно ще го последвам...като трагичната история за двата скорпиона..женската умряла и мъжкия се самоубил със жилото си... crybaby2

[EliKarim]

Дам...Ако любимият ми умре, навярно ще го последвам...като трагичната история за двата скорпиона..женската умряла и мъжкия се самоубил със жилото си... crybaby2

Ето за това говоря! Мисля че участниците в този форум са хора, които не изпитват страх от неизвестното или поне не такъв какъвто би изпитал един "нормален" човек. /Защото тук всички имаме по-нещо ненормално/... Едва ли някой се страхува за себе си или мисли за собствената си смърт по такъв начин, както за любимите си хора. Така сме устроени. Страхът най-често е да не загубим любимите си хора.

[Vrania Volosia]

Сугласна съм напълно и изцяло с Ели...Не ми пука толкова з амоя живот, колкот за този на приятелите ми...Не бих могла да ги загубя..Аз не търпя да ги обиждат..камо ли смърт...

[nora 40]

Да,найстина се гордея,че през каквито и изпитания съм минала/те са ме закалили и изградили като личност/съм точно такава каквато съм./..Но не е моя заслугата за това.Благодаря на тези сили,който са "вложили,"по една или друга причина в мен.Ще се опитам да не ги разочаровам.Какво като не съм "Стандартна,средно статистическа домакиня".Е,аз съм тук.Ако искате,приемете ме.

[neznaina]

смърта е страшна всеки го е страх да умре а тези които знаят какво има след смърта са малцина кое ни успокоява че след това се прераждаме ли? и какво като малко са тези които имат видения кои са били и каква мисия са имали на тази земя и най лошото е че ако единия си спомня другия човек с които е живял не си спомня и мн мн боли

[till_it_sleeps]

ako ediniq si spomnq drugiq 4ovek s koito e jivql ne si spomnq i mn mn

даам... мн, мн боли... :-(

[neznaina]

till_it_sleeps предполагам знаеш за какво говоря?

[till_it_sleeps]

да, напълно
сега се опитвам да разбера къде е причината нещата да са така при мен.

[Boadaceq]

Вижте сега мислете си колкото искате, будете животни или хора - ваша воля, но приемете че за някои неща не сме дорасли и на дали ще ги раберем пък и какъв е смисъла, какво ще ни донесе знанието за Смъртта? Ще разберем как да я избегнем или ще се неплашим още повече? И двете не ме удовлетворяват.
Относно загубата на близък - ами че това си е егоизъм, просто съжаляваш, че не си показал на време чувставата си на починалия, че не си направил едно или друго спрямо и за него, това си е вина и огурчение от нас самите. Затова ви предлагам просто живейте за мига, незнам как се прави, но е време да се научим.
В крайна сметка кое е по-важно за вас в момента Живота или Смърта?[

[till_it_sleeps]

че какво пречи да се интересуваш за нещата от живота и същевременно да си го живееш?
ако ТИ не можеш да съчетаеш тези две неща-това си е лично твой проблем.
и след като искаш само да си живееш живота, без да научиш нищо от него-какво правиш в този форум?

[Boadaceq]

Мисля, че не си ме разбрл. Не казвам само да ядаеш и пиеш! Идеята е да се научим (или поне аз) да оценяваме това което имаме, да показваме на хората най-доброто от себе си, а не да скърбим за едно или друго което не сме направили докато са били живи.

[till_it_sleeps]

че кой скърби, бе човек??
ние тук просто си размишляваме върху смъртта...
вярно е, миналото никой не може да промени, но е глупаво да го забравяме, защото то е нашия 'учебник' за това как да живеем или как да НЕ живеем. :grin:

п.п. не съм мъж

[neznaina]

:lol: ;)

[AZA]

Смъртта Е! Това което е след няе , е начин на живот .. друг , но начин ... а отнсоно смъртта на другиго ... боли , защото ти си жив .. т.е. ти оставаш той се е измъкнал и те е оставил да се бориш сам ... относно самоубийците - тва са хора на който не им пука за никой - защо ли ?! Ами защото ако му пукаше , щеше да остане заради него.
нали till_it_sleeps :smile:
един от малкото хора заради който навемето се спрях ;)

[Boadaceq]

Дамите с преимство, затова искам да се извиня на till_it_sleeps: Изивни ме за небрежноста
А относно темата - установих че изобщо не съм дорасла за нея и по-скоро имам хиляди въпроси отколкото нещо като отговори което да ви предложа.

[till_it_sleeps]

[quote]един от малкото хора заради който навемето се спрях [/quote

да...да те остава и после цял живот сама да си пя.. я стига
:grin:

[AZA]

:lol: :lol: :lol: