Теб Аз Дарувам, Аменхотеп IV

[Arhimikus]

ПРЕДВАРИТЕЛНИ НАПЪТСТВИЯ

Поклонете вашите глави в прахта, о, жители на земята! В мълчание и благоговение приемете тези напътствия отгоре.
Навсякъде, където слънцето свети, навсякъде, където вятърът духа, навсякъде, където има ухо да слуша, ум да разбира, - нека правилата на живота бъдат обявени и заповедите на Истината почитани и изпълнявани.
Всичко произлиза от Божественото. Неговата Сила е безкрайна, Неговата Мъдрост - вечна, Неговата Доброта пребъдва през вековете.
Седи на Своя Трон в центъра на Вселената и диханието на устата Му дава живот на света.
Докосва с пръсти звездите и те възрадвани следват своя път.
Върху крилата на Разума лети през безкрайните предели и твори Своята воля през всички области на безграничното пространство.
Порядък и милост и красота се излъчва от Неговата десница.
Гласът на Мъдростта говори във всички Негови деяния, но смъртното разбиране не схваща това.
Сенките на смъртното знание преминават в мозъка на човека като сън, той гледа като в мрак; той разсъждава и се самоизмамва.
Но Божествената Мъдрост е като Небесна Светлина, тя не изисква разсъждения; Неговият разум е основата на Истината.
Справедливостта и Милосърдието служат пред Престола Му; Благосклонността и Любовта вечно озаряват лицето Му.
Кой е подобен по слава на Божественото? Кой в могъществото може да се състезава с Всесилното? Има ли някой равен Нему по Мъдрост? Може ли да се сравни някой с Него по Доброта? Няма никой равен Нему!
Това е То, о, човече, Което те е сътворило, и твоето сегашно пребиваване на земята е закрепено с Неговите закони; силите на твоя разум са дарове на Неговата Доброта; чудесата на твоето телосложение - работа на Неговите ръце; твоята душа - е Неговата душа; Твоето съзнание - е Неговото съзнание.
Слушайте обаче гласа Му, защото е благодатен, и онзи, който се подчинява, ще установи своя ум в най-дълбокия Мир, и това ще донесе безконечен растеж на Душата, обитаваща вътре в тялото му, още и още много пъти на тази земя.
Затова с тези напътствия
ТЕБ
АЗ ДАРУВАМ
УСТРОЙСТВОТО НА ЖИВОТА

[align=right]Твоят Учител[/align]

[Arhimikus]

[align=center]ЧАСТ ПЪРВА[/align]
[align=center]
КНИГА ПЪРВА
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧОВЕКА КАТО ЛИЧНОСТ[/align]
[align=center]
ГЛАВА I
Размисъл[/align]

Вдълбочи се сам в себе си, о, човече, и размишлявай за какво си създаден.
Обмисляй своите сили, обмисляй своите желания и своите съотношения - така ще разкриеш ти задълженията на живота и ще бъдеш ръководен във всички твои пътища.
Не почвай да говориш или да действаш преди да претеглиш думите си и преди да провериш подбужденията си на всяка стъпка, която предприемаш, - тогава безчестието ще бяга далече от тебе и чужд ще бъде срамът в твоя дом; разкаяние не ще те посети, печал няма да помрачи лицето ти нито в този живот, нито в много други, които ще дойдат.
Безрасъдният човек не обуздава езика си, той говори на приумица и се забърква в глупостта на собствените си думи.
Човек, който пристъпва без размисъл към каквото и да било действие, преди да е предвидил последствията му и притеглил възмездието, което ще изиска за него законът, - е подобен томува, който бяга в бързината, и прехвърляйки се през оградата, пада в трапа от другата страна, който не е видял.
Прислушвай се обаче към гласа на Размисъла: неговите слова са слова на мъдрост, и неговите пътища ще те заведат към спасение и Истина.

[align=center]
ГЛАВА II
Скромност[/align]

Кой си ти, о, човече, за да се осланяме на твоята собствена мъдрост? И защо се хвалиш със своите постижения?
Първата стъпка към това, за да станеш мъдър, е съзнанието, че си роден смъртен невежа; и ако ти не се смяташ неразумен в мнението на другите, отблъсни безумната мисъл да се смяташ Мъдрец, в с своята собствена смъртност.
Както простата дреха по-добре украсява прекрасната жена, така и скромното държание е най-хубавотот украшение на вътрешната Мъдрост.
Речта на скромния човек придава блясък на Истината, а скромността на неговите думи оправдава погрешките му.
Той не се осланя на своята смъртна мъдрост; той претегля съветите на приятеля си и получава полза от тях.
Той отвръща уховот си от самохвалството и не му вярва, той е последен в разкриването на своите собствени съвършенства.
Но както воалът подчертава красотата, така и неговите добродетели се усилват от сенките, която скромността му хвъля върху тях.
Но вгледай се в безполезния човек и понаблюдавай надменния: той се облича в богата дреха, ходи по многолюдните улици, мята наоколо си погледи и търси внимание.
Той вири глава и не забелязва бедния; той се отнася към по-нискостоящите с презрение, а стоящите по-горе от него, поради това, гледат на неговата гордост и безрасъдство с насмешка.
Той пренебрегва съжденията на другите, осланяйки се само на своето собствено мнение и се обърква.
Той е пропит от тщеславието на собствените си въображения; неговата наслада е да слуша и говори за себе си по цял ден.
С жажда поглъща той похвалите за себе си, а ласкателят, на свой ред, го поглъща.

[Arhimikus]

[align=center]ГЛАВА III
Поучение[/align]

Тъй като дните, които са преминали, са си отишли завинаги, и онези, които ще дойдат, могат да не дойдат при теб в твоето сегашно състояние, то прилича ли ти, о, човече, да използваш сегашното си състояние без съжаление за загубата на това, което е отминало и да не разчиташ много на това, което ще дойде? Защото за твоите бъдещи състояния ти не можеш да знаеш нищо освен това, че твоите сегашни дела ще ги обусловят.
Този миг е твой. Най-близкото се крие в утробата на бъдещето и ти не знаеш какво носи то. Зрелостта на нероденото е в съблюдаването на Закона.
Всяко бъдещо състояние ще бъде такова, каквото си го създал в сегашното.
Каквото си решил да правиш - прави го бързо. Не отлагай за вечерта това, което може да се извърши сутринта.
Безделието е майка на нуждата и болката, а благостният труд носи радост.
Ръката на прилежния побеждава нуждата. Успехът и сполуката са спутници на трудолюбивия.
Кой е този, който се е сдобил с богатство, който се е издигнал на власт и се е покрил с почести, за когото в града говорят с похвала и който стои пред краля в неговия съвет? Това е онзи, който е изгонил безделието от своя дом, който е казал "Леност, - ти си мой враг". Той става рано и ляга късно. Той упражнява своя ум с размисъл, а своето тяло с работа, запазвайки здравето и на двете.
Ленивият човек е сам за себе си бреме. Неговото време лежи като тежест на плещите му; той броди безцелно и не знае какво да върши, неговите дни отминават като облачни сенки, и той не оставя след себе си никакъв знак за спомен.
Неговото тяло е нездраво, поради недостиг на упражнения. Той има нужда от дейност, но няма сила да се движи. Неговият ум се намира в тъма; неговите мисли - в безредие. Той желае знание, а няма сили да го придобие.
Той и бадеми би ял, но ненавижда неудобството, свързано с необходимостта да раздробява черупките им.
Неговият дом е в безредие, неговите слуги са разточителни и непокорни, и с бързи крачки отива той към разорение. Той вижда всичко това, чува, измъчва се, клати глава, желае да сложи ред във всичко, но му липсва достатъчна решителност, докато разорението го връхлите като вихър, и тогава срам и разкаяние го съпровождат в гроба. Все пак ще настъпи денят, определен от Небето, когато Душата ти ще се възвърне, ще събере праха и ще го оживи наново.
[align=center]

ГЛАВА IV
Съревнование[/align]

Ако сърцето ти жадува за почести, ако ухото ти се блазни от хвалебните гласове, издигни твоя смъртен "Аз" над праха, от който ти си бил създаден. Издигни своята цел към нещо достойно за похвала.
Дъбът, който сега издига своите мощни клони към небесата, е бил някога си малко желъдче, заровено в пазвите на земята. Старай се да бъдеш пръв в своето призвание, каквото и да е то; не давай никой да те изпревари в извършване на доброто, обаче не завиждай на заслугите на другия, а усъвършенствай своите собствени таланти. Презирай също да унижаваш своя противник по безчестен и недостоен начин. Старай се да се издигнеш над него само чрез своето превъзходство. Тогава твоето съревнование за превъзходство ще бъде увенчано с чест, ако не с успех.
Чрез добродетелно съревнование се възвисява човешкия дух вътре в него. Той трепти за слава и се радва като бегач, готов да се впусне в своя бяг.
Като палмово дърво се издига той, макар и да е угнетен, и като орел в небесната твърд той излиза във висините, устремил погледа си във великолепието на слънцето.
Примерът на бележити люде са негови нощни видения; неговата радост е да ги следва през деня.
Той създава грандиозни планове, наслаждава се от тяхното изпълнение, и името му се носи до края на земята.
Но сърцето на завистливия е жлъчка и горчило; езикът му е пропит с отрова. Успехът на съседа не му дава покой.
Той седи в килията си и роптае; и доброто, което спохожда другия, за него е зло.
Ненавист и злорадство разждат сърцето му и няма в него покой. В своята собствена гръд той не чува любовта към доброто; затова е уверен, че и съседът прилича на него.
Той се старае да подцени тия, които го превъзхождат и дава лошо тълкуване на всичките им дела.
Той изчаква, като обмисля злото, и човешкото отвръщение го преследва, и той се задушава, като паяк в собствената си паяжина.

[Arhimikus]

[align=center]ГЛАВА V
Благоразумие[/align]

Слушай словата на благоразумието, отдай внимание на съветите му и ги запази в стрцето си. Неговите положения са всеобемащи и всички добродетели се опират на него. То е пътеводител и господар на човешкия живот.
Сложи юзда на езика си, постави стража пред устата си, да не би словата на собствените ти уста да нарушат твоя покой.
Нека онзи, който се надсмива над убожеството, да се погрижи той сам да не бъде убог каквото и да говори той, нека се прислушва към жестокостта на своето собствено сърце.
Бъбривостта носи разкаяние, а мълчанието - спасение.
Бъбривият е нещастие за обществото, от бърборенето му заболява ухото; потокът на думите му заглушава разговора.
Не се хвали сам, защото това ще предизвика пренебрежение към теб. Не осмивай другия, защото е опасно.
Злостната шега е отрова за приятелството, и онзи, който не може да въздържа езика си, ще има много неприятности.
Снабди се с подходящо за твоето положение жилище, но не изразходвай повече от това, което можеш да си позволиш, за да може предвидливостта на младостта ти да бъде удобството на твоята старост.
Нека вниманието ти бъде насочено въху твоята собствена работа; грижата за държавата предостави на нейните управници.
Не допускай развлеченията ти да бъдат много скъпи, да не би трудът, положен за придобиването на тези средства, да надвиши удоволствието, което получаваш.
Не позволявай на успеха да затъмниобстоятелствата, а на изобилието да пресече гласа на въздържанието. Онзи, който се отдава много на излишества в живота, ще живее като се оплаква от липсата на необходимите потребности.
От опита на другите черпи Мъдрост и по техните усети поправяй своите недостатъци.
Не вярвай на никой човек, докато не си го изпитал, и все пак не бъди недоверчив без причина - това е несправедливо.
Но когато ти се убедиш в чесността на човека, заключи го в сърцето си, като скъпоценност; пази го като скъпоценен камък, който няма цена.
Откажи се от милостите на користолюбивия - те ще бъдат примки за теб и ти никога не ще се освободиш от задължения.
Не изразходвай днес това, от което утре ще се нуждаеш. Не предоставяй на волята на случая това, което предвидливостта може да приготви, или грижата да предотврати.
Без да гледаш на всичко това, не очаквай дори от благоразумието неизменен успех, защото човек не знае какво може да донесе нощта.
Глупецът не е всякога нещастен, а Мъдрецът не всякога успява; при все това, глупецът не всякога е имал пълна наслада, а Мъдрият никога не е бивал напълно нещастен.

[align=center]ГЛАВА VI
Твърдост[/align]

Опасностите, нещастията, нуждата, болестите и страданията се явяват повече или по-малко като определен жребий на всеки човек, който дохожда в света.
Затова, трябва ти, о, дете на нещастието, от рано още да укрепиш разумът си със смелост и търпение, за да издържиш с подобаващата решителност от определения ти дял от човешкото зло.
Както камилата понася труд, горещина, глад и жажда в пустинните пясъци, без да губи силите си, така и мъжеството на човека трябва да го поддържа при всички опасности.
Благородния дух пренебрегва жестокостта на съдбата. Величието на Душата му не може да бъде унижено.
Той не е основавал своето щастие върху усмивките на съдбата и затова не се смущава, когато тя се мръщи.
Като скала на морски бряг стои той твърд и ударите на вълните не го безпокоят.
С вдигната глава, твърдо, като кула върху гранитна планина, стои той и стрелите на съдбата падат безсилни в краката му.
В минута на опасност смелостта на сърцето го поддържа и устойчивостта на ума го спасява.
Той посреща злото на живота като човек, който отива на битка и се връща победител.
При нещастие неговото спокойствие облекчава теглото му, а неговото постоянство ще преодолее бремето на това нещастие.
Но слабият дух на страхливия човек го предава на срам.
От страх пред нищетата той се унижава до подлост и чрез страхливо понасяните обиди той кани оскърбленията.
Както тръстиката се люлее от повея на въздуха, така и сянката на злото го заставя да трепери.
В час на опасност той е объркан и смутен. В деня на нещастието той се загубва и отчаянието обхваща душата му.

[Arhimikus]

[align=center]ГЛАВА VII
Доволство, удовлетвореност[/align]

Не забравяй, о, човече, че твоето сегашно положение на земята е определена от Мъдростта на Божественото, Което познава сърцето ти, Което вижда суетността на всички твои желания и Което често, от милосърдие, отхвърля твоите молби.
Все пак, за всички благоразумни желания, за всички честни стремежи, Неговата Благост е установила в свойства нещата, вероятността за успех.
Безпокойството, което усещаш, нещастията, от които се оплакваш – дири в корена на нещата, от които те произхождат, а именно: твоето собствено безумие, твоята собствена гордост, твоята собствена разстроена фантазия.
Затова не роптай против Божието разпределение, а поправи собственото си сърце. Не говори в себе си „ако бих имал богатство или власт, или свободно време, бих бил щастлив”, защото знай: всяко от тях донася на своите малцина обладатели своето особено затруднение.
Бедния човек не вижда огорченията и безпокойствията на богатия; той не чувства трудностите и трвогите на властниците; не познава умората от безделието – и затова той се оплаква от своя жребий.
Но не завиждай на видимото щастие на никой човек, защото ти не познаваш скритите му дарби.
Умението да се задоволяваме с малко е най-голямата Мъдрост, а онзи, който увеличава богатствата си, увеличава и грижите си. Доволният пък ум е скрито съкровище, което безпокойството не може да го налети.
И ако ти не се поддаваш на примамките на съдбата, които биха те отдалечили от справедливостта или въздържанието, от милосърдието или скромността, дори и богатствата не ще те направят щастлив.
Но от тук ти не ще узнаеш, че чашата на чистото и истинско блаженство съвсем не е питие за смъртния човек.
Добротата е онзи път, който Божественото му е определил за преминаване, а щастието е целта. Нея никой не може да достигне, преди да е завършил своя Път и не е получил своя Венец в покоите на Вечността.
[align=center]
ГЛАВА VIII
Въздържание[/align]

Най-близко приближаване до щастието, което ти можеш да достигнеш, това е да получиш от Небето разбиране и здраве.
Ако ти обладаваш тия благословии и искаш да ги запазиш до старост – избягвай изкушенията на сладострастието и бягай от неговите съблазни.
Когато то ъе примамва със своите лакомства на масата, когато виното му се искри в чашата, когато то ти се усмихва и те убеждава да бъдеш радостен и щастлив – тогава именно е часът на опасността, и нека в този час Разсъдъкът ти да бъде на стража.
Защото, ако ти се вслушаш в думите на Изкушението, то ще бъдеш измамен и предаден.
Радостта, която то обещава, се превръща в безумие и насладите му водят към болести и смърт.
Погледни на неговите пиршества, хвърли поглед на гостите му и разгледай онези, които са били прелъствени от усмивките му, които са се отдали на изкушенията му.
Не са ли слаби те? Не са ли болезнени те? Не са ли лишени те от дух?
Слад кратките часове на веселие и пришества, идат скучните дни на болки и скръб. Сладострастието е извратило и притъпило апетите им и сега те нямат охота и за най-изисканите му ястия. Неговите сподвижници стават негови жертви. Справедливите и естествени последици са предпопределени от Божественото, в реда на нещата, за наказание на онези, които са злоупотребявали с Неговите дарове.
Но коя е тя, която минава с лека стъпка по равнините? Руменина гори по нейните бузи, ароматът на утрото лъха през нейните уста. Радост, смекчена от невинност и скромност искри в очите й, от веселие на сърцето тя пее, когато върви.
Нейното име е Здраве; тя е дъщеря на Упражнението, което я е създало чрез въздържание. Техните синове населяват планините, които се простират зад северните области на Сан Ток Хое.
Те са храбри, деятелни, жизнени и надарени с всички достойнства и добродетели на тяхната сестра.
Енергията закрепва нервите им, сила пребъдва в костите им и тяхната утеха е труда през целия ден.
Труда на баща им възбужда тяхното усърдие, а храната на майка им ги освежава.
Борбата със страстите е тяхна радост; победата над лошите привички е тяхна слава.
Развлеченията им са умерени и затова те са издръжливи. Почивката им е кратка, но здрава и спокойна.
Кръвта им е ясна, умовете светли и лекарите не намират пътя към техните домове. Но благополучието не живее с человеческите синове и безпопасността не стои на стража пред вратите им. Погледни! Ето, те наново са изложени на опасност отвън, а изменникът отвътре чака удобния миг, за да ги предаде. Тяхното здраве, тяхната сила, тяхната красота и дейност са възбудили в гръдта желания за похотлива любов.
Из своето убежище тя търси тяхното внимание, разпростирайки своите съблазни като мрежа.
Нежно и меко е тялото й, небрежна и съблазнителна е нейната дреха, безпътство се чете в очите й и на гърдите й се покои Изкушението.
Тя ги примамва с пръст, омагьосва ги със своите погледи и с любезните си думи се сили да ги измами.
Ах, бягай от нейните примамки! Запуши ушите си, да не чуваш нейните омагьосващи думи! Ако ти забелязваш морността на очите й, ако ти се вслушаш в нежността на нейния глас, ако ти само й позволиш да те обвие със своите ръце, то тя завинаги ще те оплете със своите вериги.
А после ще дойдат Срам, Болест, Нужда, Грижа и Разкаяние.
Разслабен от ласки, разглезен от излишества и размекнат от леност – силата ще напусне твоите членове, а здравето – твоето тяло.
Малобройни ще бъдат дните ти и безславни, затова пък безбройни ще бъдат твоите скърби, без съчувствие и състрадание от близките.

[Arhimikus]

[align=center]КНИГА ВТОРА
СТРАСТИ

ГЛАВА I
Надежда и Страх[/align]

Обещанията на Надеждата са по-ароматни от розова пъпка и по-примамливи за очакванията, но заплахите на Страха са кръст, на който е разпъната розата.
Обаче не допускай Надеждата да те увлече, а Страхът да те въздържа от изпълнение на това, което е справедливо. Така трябва да бъдеш ти подготвен да срещаш всички събития безпристрастно.
Дори ужасът на смъртта не е страшен за добрия: който не е правил зло, няма причини да се бои.
Във всички твои начинания нека разсъдливата увереност въодушевява твоите усилия, защото ако се отчайваш в успеха, ти не ще успееш.
Не плаши Душата си с въображаеми страхотии, не позволявай сърцето да се свива от призраците на въображението.
От Страха произлиза бедствие; но онзи, който се надява, помага на себе си.
Както преследвания щраус, криейки главата си, забравя тялото си, така и уплахите на страхливеца го излагат на опасност.
Ако ти си уверен в невъзможността на едно нещо, то твоето начинание ще го направи действително невъзможно. Но онзи, който упорства, ще преодолее всички мъчностии на препятствието. Напразната надежда ласкае сърцето на глупавия, но онзи, който е мъдър, не ще тича след нея. Във всички тези желания нека те съпътства разсъдъка. Не устремявай своите надежди по-високо от пределите на възможното. Тогава успехът ще съпровожда твоите начинания и сърцето ти няма да бъде обезпокоявано от разочарование.
[align=center]
ГЛАВА II
Радост и Скръб[/align]

Не допускай веселието ти да бъде толкова чрезмерно, че да приспи твоя ум; нито тъгата ти да бъде толкова тежка, че да угнети сърцето ти. Този свят не предоставя толкова безмерно благо и не причинява толкова безизходно зло, щото да те повдигне прекалено много, или да те спусне много ниско от равновесието на умереността.
Ето пред теб е домът на Веселието! Той е боядисан отвън и има весел вид. Ти ще го познаеш по продължителния шум на веселието и ликуването, що излиза от него.
Господарката стои на вратата и високо кани всички минувачи. Те пее, призовава и се смее непрестанно.
Тя кани да влезем вътре и да вкусим от насладите на живота, които, както тя говори, никъде не ще се намерят, освен под нейния покрив.
Но не влизай в нейната врата без предпазливоат, също не общувай с тези, които посещават нейния дом по неподобаващ и безнравствен начин.
Те се начричат синове на Веселието; те се смеят и изглеждат доволни, но безумие и безрасъдство има във всички техни дела.
Те са тясно свързани със злото, и всяка тяхна стъпка води към зло. Опасността ги обкръжава от всички страни и бездната на падението зее под краката им.
Обърни се сега на другата страна и гледай: в онази долина, обкръжена с дървета, скрито от хорските погледи, е жилището на Скръбта.
Нейната гръд се вдига с въздишки, нейните уста са изпълнени с плач, нейната наслада е да съзерцава човешкото тегло.
Тя вижда обикновените неприятности на живота и ридае; слабостта и порочността на човека са любимата тема на нейните уста.
За нея цялата Природа е изпълнена със зло; всеки предмет, видян от нея, е засенчен от мрака на собствения й ум и гласа на недоволството опечалява нейния дом и през деня, и през нощта.
Не отивай близо към нейната килия, нейното дихание е заразително. Тя поразява плодовете и изсушава цветовете, които украсяват и подслаждат градината на живота.
Избегнал от дома на Веселието, пази се да не те занесат твоите нозе към границите на този мрачен дом. Следвай внимателно средната пътека, която трябва да те заведе с постепенен възход в жилището на Тишината и Спокойствието.
В Тишината обитава Мир, Безопасност и Задоволство. Тя е радостна, но не весела, тя е сериозна, но не сурова, тя гледа на веселието и скръбта в живота с еднакви и верни очи.
От тук, като от висина, трябва да гледаш ти на безумието и нещастието на онези, които, водени от своето весело сърце, вземат места в компаниите на веселие и бийна радост; или заразени от мрачното настроение и меланхолия, прекарват всички свои дни в жалби за нещастията и бездствията на човешкия живот.
Но разгледай и двете страни с разбиране и грешките им да те пазят от заблуда.

[ultramarin]

ще има ли още текстове по темата или и този проект изчезна в небитието!?

[EXARP]

Оу...тази книга я имам...доста оръфана(все пак е на около 80 години), ако ми остане време мога да подовърша започнатото...

[ultramarin]

Пет 20 Фев, 2009 09:47 :
ако си софиянец - всяка неделя сутрин съм свободен да я сканираме и направим на текст цялата... яденето и пиенето по време на "процеса" е от мен...

Пон 23 Фев, 2009 09:47 :
намерих книгата, сканирах я, скоро ще я има цялата тук или другаде... ОБАЧЕ - има един пробблем... моето копие също е супер мизерно, при сканирането някои страници се прецакаха непоправимо... но те не са проблем, ще ги въведа на ръка, не само с fine reader книга се цифровизира... проблемът е, че и липсват доста страници... дали не бихте могли, двамата които имате книгата, да ги въведете, ако ви дам списъка им, така че да имаме пълна книга?

Вт 3 Март, 2009 12:04 :
коригирах почти всички страници от книгата... само ТРИ листа ми липсват, понеже са откъснати... можете ли да ги качите тук? някой от вас, хора, които имате цялата книга... става дума за следните листове:
30-31
52-53
62-63

а ето и линк към цялата книга, без трите листа: http://aves.hit.bg/teb-az-daruvam.doc

[EXARP]

Нямам време да редактирам , за което се извинявам на всички.

30-31

Който вижда суетностьта на всичкитЪ твои , желания и Който често, отъ милосърдие, отхвърли твоитЪ молби.
Все пакъ, за всички благоразумни желан! за всички честни стремежи, — Негавата благость е установила въ свойствата на нЪщата, в ностьта за успЪхъ.
Безпокойството, което усЬщашъ нещастията, отъ които се оплаквашъ — дири въ корена на нЬщата, отъ които тЪ произхождатъ, а именно твоето собствено безумие, твоята собствена гордость, твоята собствена разстроена фантазия.
Затова не роптай противъ Божието разпредЬление, а поправи собственото си сърдце. Не говори въ себе си: — „ако бихъ ималъ богатство или власть или свободно време бихъ билъ стливъ", защото знай - всЬко отъ тЬхъ донася на своитЬ малцина обладатели своето особено затруднение.
Бедниятъ човЪкъ не вижда огорченията и безпокойствията на богатия: той не чувствува трудноститъ и тревогите на властницигЬ не познава умората отъ безделието, и затова той се оплаква отъ своя жребий.
Но не завиждай на видимото щастие на никой човъкъ, защото ти не познавашъ скрити му дарби.
Умението да се задоволяваме съ малко е най-голямата мждрость, а онзи, който увеличава богатствата си — увеличава и грижитЪ си. Доволниятъ пъкъ умъ е скрито съкровище, което безпокойство не може да го налети.
И ако ти не се поддавашъ на примамкигЬ на съдбата, които биха те отдалечили отъ справедливостЬта

или Въздържанието отъ милосърдието скромностьта, дори и богатствата не ще те
направятъ нещастенъ. Но отъ тука ти ще узнаешъ, че чашата на чистото и истинско блаженство съвсемъ не е питие за смъртния човЪкъ.
Добротата е оня пжть, който Богъ му е определилъ за преминаване, а щастието е цельта.
никой не може да достигне, преди да е завършилъ своя Пжть и не е получилъ своя венецъ на покоитЬ на втЬчностьта.

- ГЛAВА VIII

Най-близко приближаване до щастието, което ги можешъ да достигнешъ — това е да получишъ отъ Небето разбиране и здраве.
Ако ти обладавашъ тия благословии и искашъ да ги запазишъ до старость, — избягвай изкуше¬нията на сладострастието и бЬгай отъ неговите съблазни.
Когато то те примамва съ своитЬ лакомства
но масата, когато виното му се искри въ чашата,
когато то ти се усмихва и те убеждава да бждешъ
радостенъ и щастливъ — тогава именно е часътъ на
опасностьта, и нека въ този часъ Разсждъкътъ ти
да бжде на стража.
Защото, ако ти се вслушашъ въ думитъ на Изкусителя, то ще бждешъ измаменъ и предаденъ.
Радостьта, която той обещава, се превръща въ безумие, и насладитЪ му водятъ къмъ болести и смърть.
Погледни на неговите пиршества , хвърли медъ на гостигЬ му и разгледай онъзи, които

52-53

тата, които той вижда на дъното: улавя ги, сочи ги за перли и се вьзхищава отъ одобренията на подобнитъ1 нему братя.
Той се хвали сь постиженията въ дЪла, които нЪмать значение, а тамъ, кждето е срамно да бждешъ невежа, той нЪма понятие.
Дори по пжтя на мждростьта той се труди неразумно и срамь и разочарование е нагрздат за неговия трудъ.
Мьдриятъ човЪкъ развива своя умъ съ знание; развитието на изкуството е негова на¬слада, а тяхното приложение въ живота го
увЪн чава съ честь.
И все пакъ най-голямото учение той счита достигане на добродетелите, а предметъ за изу чаване, презъ цЪлия му жиаотъ, се язява науката за достигане щастието.
ГЛАВА II
Богата и бедни.
ЧовЪкътъ, на когото Господъ е далъ богатство и благословилъ съ разумъ — правилно и разумно да го употребява, е особенно отличенъ и надаренъ отъ Него.
Той гледа на богатството си съ удоволствие защото то му дава средства да върши добро.
Той защищава бедния, когато е обиденъ той не позволява на силния до потиска слзбия.
Той се стреми да открива достойнитЪ за съжалене; разучава нуждитъ имъ и ги облекчава с внимание и справедлиаость,
Той сждн и награждава по заслуги, той насърдчава изобретателностьта и свободно закриля «•всЪко полезно намерение.

Той основава грамадни предприятия, които обогатяватъ страната му и даватъ работа на мнозина.
Той разработва нови планове за процъвтяване на изкуствата.
Той гледа на излишека отъ своята трапеза като принадлежаща на беднитЬ, които го окржжаватъ, и не ги лишава отъ тия излишеци.
Милосърдието на неговия разумъ не е уни¬щожено отъ неговото богатстсо, затова съ .чисто сърдце се наслаждава той отъ своето богатство, и радостьта му е безупречна,
Но тежко томува, който трупа чрезмерни богатства, и самъ се наслаждава отъ тЪхъ.
Той угнетява беднитЬ и не държи сметка за техния трудъ и потъ.
Той забогатява отъ мжката имъ и не чувству¬ва угризение на съвестьта; разорението на брата не го затрогва.
Той пие сълзиЪ на сирака като млЬко, пла-чътъ на вдовицата е музика за ушитЬ му.
Сърдцето му е вкаменено отъ всепоглъщащата любовь къмъ богатството; никаква неприятность, никакво нещастие не му правятъ впечат¬ление.
Но проклятието за неправдата го преследва; той жив-Ье въ непрвкжснатъ страхъ; безпокои ството на неговия умъ и хищнигЬ желания на соб¬ствената му Душа се явяватъ като възмездие зв бедствията, които той причинява на ближнигЬ ой.
Какво представятъ незгодитЪ на бедностъта въ сравнение съ мжкить, разядащи сърдцето на този човЬкъ!
Да се възрадва бедниятъ, защото много прични той има за това.


62-63

плодове и цвЪтя; сърдцето пъкъ на неблагодарния е като пЬсъка на пустинята, който жадно поглъща падащитЬ отъ небето цвЬвтя, погребва ги въ недрата си и нищо не произвежда.
Не завиждай на благодетеля и не се мжчн да скривашъ благодеянието, което той е направилъ, защото макаръ да е по-добре да задължавашь отколкото да се задължввашъ, и макаръ велико¬душната постжпка да не се нуждае отъ възхище¬ние, — все пакъ смирението на благодарнсстьта трогва сърдцето и е мила въ очигЬ на Бога и човека.
Но не приемай помощь отъ ржката на гордели¬веца; не се задължавай на себелюбеца и скжперника: щеславната гордость ще те изложи на срамъ; лакомството на скжперничеството никога не може да се задоволи.
ГЛАВА V Искреностъ.
О, ти, който си влюбепъ зъ красотата на Истината, и който си утвърдилъ своето сърдце въ простотата на нейнитЬ очарования, бжди вЬренъ и не й изменяй: постоянството на твоята добро-детель ще се увЪнчее съ честь.
Речьта на искрения са корени въ сърдцето му; лицемерие и измама нЬматъ мЬсто въ неговитЬ думи.
При лъжата той се черви и се смущава, но казвайки истината, той гледа право въ очигЬ.
Той поддържа като човЬкъ достойнството на своя характеръ и се гнуси да слиза до хитруването на лицемерието.

Той е увЬренъ въ себе си и никога не смущава; той има достатъчно мжжество за исти¬ната, но той се страхува да лъже.
Той е по-високъ отъ низостьта на лицемЪ-рието; думигЬ на устата му сж мисли на сърд¬цето му.
Съ предпазливость и предвидливость той отваря своитЬ уста; той изучава, кое е истината, и говори
скромно.
Той съветва съ другарско чувство и укорява съ искреность; каквото и да обещава той, то непремЬнно ще бжде изпълнено.
А сърдцето на лицемера се крие въ гърдитъ му, той облича думитЬ си въ подобие на истината, и дЬлата на живота му сж измама.
Той се смЬе въ скръбьта и плаче вЬ радостьта, и думит'Ь на неговитЬ уста еж нео¬бясними.
Той работи въ тъмнина като къртица, смЬтайки се въ безопзсность ; но ето—излиза той въ
светлината и се издава съ кальта на главата си.
Въ постоянно напрежение прекарва той своитЬ дни; езикътъ и сърдцето му никога не еж въсговоръ.
Той се опитва да си даде видъ на справед-ливъ човЬкъ и се заплита въ мислитъ на своето
коварство.
О безумний, безумний! трудътъ, който ти си давашъ, за да скриешъ, кой си, е повече усилието да бждешъ такъзъ, какъвто искяшъ да се покажешъ, и децата на мждростьта ще се над-смиватъ на твоето коварство, когато всрЬдъ видимата безопасность маската ти бжде свалена и пръстъ на укоръ се насочи къмъ тебе съ насмЬшка.

[ultramarin]

Супер си, Екзарп, но това е друго издание, страниците не си съответстват на текста... това което си приложил го има вече в сканираното... все пак не е толкова важно да имаме пъланта книга колкото да поработим колективно ;)