[align=center]Виждам смърта.
Усмихва се на всички ни,
върви наоколо сама.
Без лице, крачи напред.
Поглежда ни бавно
и може би забавно е,
но и този път ни победи.
Отдавна мъртви
лъжеше ни той,
че щом добри сме
ще отидем в рая.
Но ако сме ангели защо
не сме на небесата,
а тук в малкият ни ад.
Имахме криле, но болката
ни ги пречупи и сега
тихо отброяваме назад.
Без вяра в сърцата,
под тъмно небе
прокълнати ангели
ще бъдем с теб.[/align]