Рене Декарт за "Истината"

[Arhimikus_NA]

"Търсене на действителните истини" - принципи
Това е ренесансовата гледна точка за търсенето на истината, предствена от този философ. Прекалено е "натуралистична", но всеки ще прецени сам и ще си изкара поуките от нея.

1. "Да не приемам нещо за истина, което не бих признал за очевидност; да се избягва предубеждението и да включвам в своите разсъждения, само това, което се представя на моя ум, така ясно и отчетливо, че да не дава повод за съмнения"

2. "Да деля всяка трудност на толкова части, колкото е необходимо за да ги разреша най-добре"

3."Да разполагам своите мисли в определен ред, като започвам от най-простите и лесно опознаваеми и се издигам малко по малко по стъпалата до познанието на най-сложното, допускайки съществуването на порядък, даже и сред тези, които в естествения ред на нещата не се предшестват една друга"

4. "Да правя толкова пълно изброяване и толкова всеобхватни обзори, че да съм уверен, че нищо не е пропуснато"

Последният принцип граничи с "Метафизика" на Аристотел за мъдростта и познанието, където най-общо е представен кой е мъдър и кой не. Но това са все пак само някакви ограничения, а човешкият ум има неограничени възможности.

[Звездичка]

Тези принципи може би са идеал за съвършенство, но често пъти са много трудни за постигане. Въпреки това, ако се придържаме към тях, ще вървим напред и нагоре. :smile:
А един друг принцип на Декарт "Всичко, което поне веднъж ни е и мамило, ще оставим настрана" лично на мен ми се струва твърде крайно.
Но все пак, посредствум тези свои правила, Декар постига множество успехи.
Хубава тема. Ще бъде чудесно повече хора да я коментират :smile:

[Piper_Halliwell]

Искам да ви обърна внимание на първия:

1. "Да не приемам нещо за истина, което не бих признал за очевидност;
да се избягва предубеждението и да включвам в своите разсъждения, само това, което се представя на моя ум, така ясно и отчетливо, че да не дава повод за съмнения"

Само вярата ( в нещо или някого, та дори и вяра във самата вяра), само тя не е следвана от съмнения. Тогава просто не би била вяра. Но тя не е обективна и разсъдлива.

И още нещо - това, което приемаш за очевидно, не задължително да бъде истина. И това, че твоите разсъждения водят в същатата посока, по никакъв начин не доказва, че това е истина. Дори приемайки правотата на собствените си съждения, човек става предубеден...

Как смятате?!

[Arhimikus_NA]

Приемаш прекалено буквално, тази мисъл. Не съм сложил това за да обърквам някакви принципи или нещо такова. Сложих го, за да може всеки да си го перефразира по свой собствен начин и да си извади поуката. Както знаеш, през Ренесанса, всички са обърнали поглед не към Бога, а към човека. Тогавашните хора поставят човека "над всичко и всички". Затова и тези принципи са през призмата на човешкото съзнание и ограничен светоглед. Ако погледнем на тях обаче. през призмата на метафизичното, може да изкараме по-голяма полза (не че в живота също няма да ни послужат). :smile: