мит за създаване на лунният път

[night_wish]

Мит за създаването на Лунният път


В една прекрасна нощ изпълнена с хиляди блестящи звезди сред кадифеното небе Богинята бавно слизаше обградена от снопове лунна светлина. Тя се носеше бавно по езерото, а след нея оставаше само сребристо сияние. Пристъпи на брега и се насочи към дърветата, откъдето се забелязваше златиста искрица.
Сребърната й рокля и черната й коса бяха повяни от топъл ветрец. На една красива поляна, в центъра на кръг от големи камъни стоеше Бога на Слънцето, нейният съпруг. Той се приближи към своята любима, погали лицето й, целуна я нежно и след това двамата заедно с преплетени ръце се отправиха към центъра на кръга. Там те се сляха в едно и поляната бе озарена от ослепителна светлина, която бавно избледня, докато не се превърна в малко горящо кълбо и се насочи към езерото. Там то се разпръсна на хиляди искрици и покри водата с мека светлина. Тогава в мрака към небето се понесоха два сивкави силуета хванати ръка за ръка.
След тази нощ, този вълшебен миг, залезът и отражението на Луната напомнят за тази перфектна хармония. Нощ след нощ във вечността.

[Звездичка]

Много е красиво. Прекрасно. Благодаря ти, night_wish, наистина е вълшебно.

[night_wish]

много се радвам че ти харесва!:)

[Arian Star]

Здравейте и от мен!
Е, не можах да се сдържа, когато видя
талант и аз се радвам много!
Прекрасно описание!
И много красиво и въздействащо!

[night_wish]