Лунната пътека

[ilusia]

По лунната пътека капчици роса .
Сякаш тежки са сълзи на гаснеща зора.

По лунната пътека , крачиш уморен ,
сякаш от хиляда века търсиш някой като мен.

И искаш моето дихание да те стопли в мрака ,
да бъде сладко изпитание , нежно истезание.

Ала загуби се , нали ? Изгуби пламъкът на мойте очи.
И сред хилядите пъти , падна изтощен.

Там остана сам , беден и смутен ,
заровил тъжното лице в локвички от
кал , пепел и сандал.

Обаче малка тайна днес ще ти издам.
Лунното сияние , осветява гинещото ти дихание.

Защото аз съм ТАМ.
И хиляди слънца да има...
денят е светел дори и в люта зима.

Но аз.. пътят ти ще осветя - Луната ,
в непрогледна тишина , през острите клони на гората
ще те поведа.

[kiko]

ilusia това е страхотно много ми хареса ти ли го написа?

[ilusia]

така смятам
Освен ако някое духче не ми е шептяло в ухото какво да напиша май бях аз ;)