ЗАГУБИХ СЕ

[AMON RA]

Загубих си душата.
Забравих радостта.
Поисках да мечтая,
но уви, там нямаше мечта.

Потърсих във сърцето,
поне искрица топлина.
Изтинало бе то отдавна.
Намерих само леден мрак и студина.

Крещях отчаяно във мрака,
с надежда мъничка една.
Дано намеря в тъмнината,
душата си и радоста.

Намерих само болката, тъгата.
Не намерих радостта.
А душата нейде стенеше,
обвита в плащ от самота.

Пролях дори сълзи,
но бяха те тъй ледени.
Плаках за загубената радост и мечти.
Но уви, от мрака бяха те обсебени.

Себе си загубих в мрака.
Обрекох себе си на самота.
Загубих в себе си душата.
Намерих само болка и тъга.

[ZefaS]

Леко ми напомня на мен.

[AMON RA]

писах го днес на работа, почуствах се толкова изгубен.
Това почуствах това написах. Май всеки изпада в това положиние а за мен е за незнам кой си път. СЪДБА

[Der_Tod]

AMON RA, страхотно е.

[nordika]

Виж, стиховете ти не са лоши, но по-ме притеснява това, че си се почуствал "изгубен". Защо позволяваш да се случва това.Защо ти се случва "често"?

[sesil]

Виж, стиховете ти не са лоши, но по-ме притеснява това, че си се почуствал "изгубен". Защо позволяваш да се случва това.Защо ти се случва "често"?

Ако някога не се загубиш
как да откриеш правия път
Ако тъгата никога не те обзема
как да разпознаеш радостта
Ако бяхме съвършени
не хора бихме били- а богове

[AMON RA]

скъпи мои, човек колкото и да не си го признава изпада от време на време в критични моменти. за добро или лошо аз смятам че те са даже необходими. това ни позволява да се погледнем отстрани и да осъзнаем какви сме всъщност. намираме отговори на въпроси върху които сме мислили без да намерим отговор.
благодаря ви за милите думи.