
Мога да започна с "Вликото преселение на народите" .
Представлява поредица от варварски миграциии нашествия осъществявани предимно от прииждащите от Азия тюркски племена. Варварските вълни от Азия раздвижили и европейското население - германски племена, славяни, които под напора на прииждащите нашественици на свой ред оказвали натиск върху териториите на Източната и Западната Римска империя.
По своята същност и последици "Великото преселение на народите" е един гигантски исторически катаклизъм, които из основи променя стария свят, изграден върху принципите на робовладението, античните ценности и доминирането на една вселенска цивилизация, а именно - римската.
Нашествията на остготи, келти, хуни и авари довели до значими промени на балканите. Настъпили съществени социално - икономически, културни, демографски и етнически проблеми, които като цяло били неблагоприятни за развитието и просперитета на местното население - илири, гърци, романизирани и гърцизирани траки. Така очератанта картина показва, че съществували обективни предпоставки за заселването и успешното колонизиране на Балканския полуостров от раздвижилата се в следствие на "Великото преселение на народите" славянска етническа маса. От друга страна, в хода на завоеванието в славянското общество настъпват съществени и всестранни промени, най - важните от които били появата на значително имуществено неравенство, утвърдилата се социално - икономическа диференциация, което имало за резултат разпадането на родово - общинните отношения и възникванена потребност от държава. Дощлите от втората половина на VIIв. прабългари се намирали на сходен стадий в своето обществено - икономическо разввитие, което било предпоставка за създаването на обща държава през 680-81г.
Славяните са най - многобройния компонент на българската народност и държава. Те принадлежат към етнолингвистичната група на индоевропейските народи, която се формирала през 4 хил. пр. Хр. на една обширна територия от Средна Европа до Източна Мала Азия. През 1 - вото хил. пр. Хр. се обособила и групата на славяните, като част от индоевропейската общност. Тяхната прародина е територията между реките Висла и Одер на запад, на север - Балтийско море, на юг - Карпатите, а на изток и североизто - междуречието на Горен Днестър и р. Буг.
Славяните били предимно земеделци и водели уседнал начин на живот. Имали оскъдно оръжие, но при контакта им с Византия усвоили в значителна степен византийското военно изкуство.
Духовната култура на славяните се предопределяла от тяхната езическа религия, която се характеризирала с политеизъм. Главният им бог бил богът на мълнията Перун. Други почитани божества били богът на стадата и подземния свят Волос, богът на плодородието Дажбог, богът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата, брака и любовта Лада и др.
Религиозните вярвания на славяните били тясно свързани с начина им на живот. Славяните вярвали в съществуването на свръх естествени същества, надарени с човешки образ, които могли да влияят върху плодородието и съдбата на хората. Това били т. нар. вили, самодиви и русалки. Те обитавали реки и непроходими гори. Може би затова славяните не строели храмове, а разполагали култовите си средища на открито, под вековни дървета и водоизточници. Почитани били природните сили и небесните явления. Разпространени били идолопоклонничеството и фетишизма (вярата в магическата сила на някои предмети). За да умилостивят боговете и да си усигурят здраве и успех във войните, славяните извършвали жертвопринушения.
Силно развита била вярата в задгробния живот. С нея били свързани и погребалните ритуали. Обичайният начин на погребване бил чрез трупоизгаряне и полагане на праха и обгорелите кости в керамичен съд. Този обичай може би е свързан с вярата в пречистващата сила на огъня. В славянските некрополи, наред с урната с праха на починалия били поставяни храни и дребни вещи. Племенните вождове били погребвани с богат погребален инвентар. Погребенията на славяните били съпровождани с особени ритуали. Един от тях бил т. нар. тризна - своеобразно военно състезание. Над гроба на починалия било устройвано и угощение, наречено страва.
Славянското заселване е свързано с етнически промени. В продължение близо на един век (средатана VI - ср. на VIIв.), славяните заели почти целия Балкански полуостров. В резултат от нашествието им, част от завареното местно население - гърци, романизирани е елинизирани траки, илири, било избито, а друга част от него се претопила, влизайки в състава на българската народност.
другият основен етнически компонент, който участва в съдаването на българската държава са прабългарите. Има различни мнения относно техния произход. Повечето български историци приемат в един по - общ план произхода на българите. Според тях, те произхождат от алтайска или тюрко - алтайска езикова и етническа общност, в която влизат още хуни, хазари, печенеги, узи, кумани.
(Тук ще ви спестя много не съвсем сигурни факти относно прародината на прабългарите)
Земеделието прониквало бавно в стопанския живот на прабългарите и играело спомагателна роля, подобно на лова и рибилова. Те познавали главно онези занаяти, които били свързани с изработването на оръжие и предмети за ежедневния бит.
Прабългарите се отличавали от славяните и в религиозните си вярвания. Те били монотеисти, като почитали едно върховно божество - Тангра, създателят на земята и небето ( на тюркски името му означава "небе"). Характерно за религията на тюркските племена, в това число и на българите, била вярата в наличието на една необикновена свръхестествена сила, наречена "оренда" , която не представлявала никакво определено божество. Тя имала свойстовто да обитава всички осезаеми предмети и да преминава от един чивек в друг или от предмет в човек и обратно. От най - голяма такава сила били обладани кръвта, мечът, човешката глава, конската опашка. Със свръхестествени сили са могли да бъдат изпълнени времето, отделни дни и часове. И при славяни и при прабългари били разпространени жертвоприношенията, като при българите в редки и много яважни за племето случаи са могли да бъдат и човешки. При прабългарите бил разпространен тотеизма. Те вярвали, че отделни родове в номадското племе и някои животни са произлезли от общ прародител. Поради това почитали като свещенни животни кучето, вълка, коня, заека, мишката и др. , които считали за тотеми на рода. Основен погребален ритуал бил трупозаравянето с ориентация север - юг. Номадското племе имало и календар, в основата на който стоял 12 годишен луннен цикъл, всяка година от който носела названието на почитаното от тях животно.
И т. н. , и т. н. ... друг път ще разкажа и за траките.
Освен за добиване на обща култура ( и то наистина много обща) с всичко това исках всъщност да кажа, че от преселването на народите се е получило смесване на култура, обичаи, религии, занаяти, навици и най - вече кръв

Така че всеки би могъл да открие себе си във всяка една "чужда" религия, вярване и обичай...Без да броим по - късната поява на християнстовото...което пък отрича вярата в други богове...
Общо взето всеки сам избира в какво да вярва. Всеки има свое усещане къде са корените му.
Така или иначе силите съществуват, нека кой както иска да ги разбира и използва.
P. S. Надявам се внимателно.